Решение № 544 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2008 г.

Решение № 544 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, б. "б" от ГПК (отм.), във вр. § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. срещу решение № 233 от 07.02.2008 г. по гр.д. № 2281/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което в обжалваната част, по отношение на ответницата Л, е било отменено решение № 1* от 20.04.2006 г., поправено с решение от 10.07.2006 г. по гр. д. № 294/1998 г. на Врачански окръжен съд и е постановено по същество друго, с което предявен при условията на пасивно съединяване иск срещу М. в качеството й на наследник на В. К. М., за част от непогасено облигационно задължение на починалия, е отхвърлен поради липса на доказателство за правоприемство. По отношение на втория ответник М. В. М., длъжник на същото основание, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно злепоставяне на защитата на ищеца, преобръщане на доказателствената тежест и необсъждане на спора по същество, отменителни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК. Въззивният съд погрешно е приел за недоказан въпрос, който не е спорен и неправилно е възложил върху ищеца доказателствената тежест във връзка с оспорване автентичността и съдържанието на частен документ, изхождащ и подписан от наследодателя на ответниците. Така е постановено неправилно решение по спора, иска се неговата отмяна със законните последици. Ответницата по касационната жалба Л. М. М. не е заявила становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е основателна, поради следните съображения: Въззивният съд е решил по същество спор относно парично вземане, без да изложи съображения във връзка с материалноправното основание на иска, който е бил предявен от кредитор на починалия В. К. М. срещу неговите наследници по закон. Макар в своето становище и двамата ответници да са заявили посоченото за длъжник лице като свой наследодател, каквито са били и твърденията в исковата молба, Софийски апелативен съд е приел, че непредставянето на удостоверение за наследници формално обуславя извод за недоказана пасивна легитимация. С това решаващо съображение искът е отхвърлен по отношение на Л. М. М., след частична отмяна на първоинстанционното решение спрямо обжалвалата ответница. Във връзка с открито пред Врачански окръжен съд производство по оспорване истинността на частен документ - разписка, подписана от починалия М. за претендираното вземане, въззивният съд е добавил, че в случая ищецът като ползващ се от документа кредитор, следва да носи доказателствената тежест, като понесе последиците от неангажиране на доказателства за автентичността на подписа, а не тази тежест да се възлага на наследниците на длъжника, както е било прието от първата инстанция. Решението е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита и задълженията на въззивния съд като инстанция по същество.Удостоверението за наследници действително е официален, но същевременно и свидетелстващ документ. Предвид тази негова характеристика, при липса на спор относно обстоятелствата във връзка с правоприемството по закон и качеството на ответниците като наследници на починалия длъжник, въззивният съд неправилно е основал решаващите си изводи на факта, че удостоверение не е представено. Оспорване на приетото от първостепенния съд обстоятелство, че Л. М. М. е преживялата съпруга, не е повдигнато и в нейната въззивна жалба, същата сама е заявила това свое качеството. Не се е касаело за въпрос, по който съдът служебно извършва проверка, спорът е облигационен. Въззивният съд е следвало да обсъди както обстоятелствата по иска, с оглед на материалното основание на претенцията, така и да съобрази пропуска на първоинстанционния съд да укаже коя от страните носи доказателствена тежест във връзка с отритото производство по чл. 154 от ГПК . Като не е сторил това поради възприемане на обратно разрешение по въпроса за доказателствената тежест в производството по оспорване, но без въззиваемата страна, сега касатор, въобще да е получила указание във връзка с установяване на истинността, въззивният съд е дал основание и на оплакването за накърнено право на защита. Искът е отхвърлен по процесуални съображения, без да бъдат обсъдени и прецени доводите на страните съгласно изискването на чл. 188, ал. 1 от ГПК и по същество без да се даде отговор на решаващи за изхода на спора въпроси. Това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението следва да бъде касирано на горното основание, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав При новото разглеждане на делото въззивният състав на Софийски апелативен съд следва да се произнесе изрично и предварително, а не едва с решението си, по доказателствената тежест във връзка с откритото производство по оспорване, като съобрази следното: При все да се касае частен документ със спорно авторство, следва да се прави разлика между разрешенията в съдебната практика при оспорване автентичността на завещание и случай, когато наследници оспорват подписа на своя наследодател в издаден от последния друг свидетелстващ или диспозитивен частен документ. Наследниците не са подписвали лично документа, но за положението им, с оглед доказателствената тежест, разрешението на чл. 154, ал. 3 от ГПК (отм.) не може да се обоснове извод същото да е различно от това, което наследодателят им би имал като страна. Критериите на закона при разпределянето на доказателствената тежест са материалноправни, независимо от процесуалното съдържание на нормата. Именно тази особеност на института следва да се отчита при извеждане на всяко конкретно разрешение по тълкувателен път с оглед на смисъла, вложен в понятието " страна". В случай, че са привлечени като ответници по иск за вземане, основан на подписан от наследодателя им частен писмен документ, наследниците носят доказателствената тежест при оспорване на авторството. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.