Решение № 8908 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2010 г.
ВАСII отделение29.06.2010 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/21.01.2010 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. дело № 345/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Николай Куртев Будаков от гр. Сливен, срещу заповед № ДК-02-СЛ-05/30.03.2009 г. на Началника на РДНСК-Сливен, за премахване на незаконен строеж "вилна сграда на два етажа", находящ се в селищно образование "Изгрев", кад. № 2056, м. "Дюлево река" № 152 по плана на гр. Сливен, изпълнена без строителни книжа. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8908 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Николай Куртев Будаков от гр. Сливен, против решение № 5/21.01.2010 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. дело № 345/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЛ-05/30.03.2009 г. на Началника на РДНСК-Сливен, за премахване на незаконен строеж "вилна сграда на два етажа", находящ се в селищно образование "Изгрев", кад. № 2056, м. "Дюлево река" № 152 по плана на гр. Сливен, изпълнено то касатора и съпругата му Йорданка Будакова без каквито и да било строителни книжа. Решението, с което е отказано обявяване на нищожност на цитираната заповед, се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Началникът на РДНСК - Сливен не е възразил по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От наличните по делото материали безспорно се установява, че административният акт, предмет на съдебния контрол, не страда от такъв съществен порок, който да доведе до неговата нищожност. Преценката на съда е правилна и решението следва да се потвърди. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Оспореният съдебен акт е обоснован, издаден е в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Сочените в касационната жалба аргументи досежно твърдяната нищожност на заповедта са изцяло несъстоятелни. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да породят действието му. В случая съдът е изложил обосновани и подробни мотиви по всички наведени от жалбоподателя оплаквания, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в изискуемата от закона форма, мотивиран е, посочени са относимите правни норми, липсват и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените, или да нарушават в значителна степен правото на защита на касатора. Предвид гореизложеното, първостепенният съдебен акт, като правилен и обоснован следва да бъде оставен в сила, касационни основания за отмяната му не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,