Решение № 8943 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2011 г.

Решение № 8943 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Глиган - Колеви и С-ие" СД, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, чрез законния си представител Марияна Иванова Колева, срещу Решение № 1497/30.09.11 г. постановено по адм. д. № 1892/11 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 46923-S003810 от 18.03.2011 г., издадена от директора на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административни мерки (ПАМ) запечатване и забрана на достъпа до търговски обект, представляващ бистро "Глиган", находящо се в гр. Димитровград, ул. "Цар Симеон" № 7 /градина/, стопанисван от "Глиган - Колеви и С-ие" СД, за срок от един месец. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени доводи, че е налице съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съдът неправилно е приел, че не е допуснато, като в тази насока се позовава на съдебна практика. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив (ТД на НАП), чрез процесуалния си представител юрк. А. Асадурян, в писмен отговор по жалбата, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна за допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС е била Заповед № 46923-S003810 от 18.03.2011 г., издадена от директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с която на "Глиган - Колеви и С-ие" СД е наложена ПАМ запечатване и забрана на достъпа до търговски обект, представляващ бистро "Глиган", находящо се в гр. Димитровград, ул. "Цар Симеон" № 7 /градина/, стопанисван от "Глиган - Колеви и С-ие" СД, за срок от един месец, както и забрана на достъпа до обекта за същия срок, във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при извършена продажба, не е издаден фискален бон от наличното в обекта, работещо фискално устройство, на стойност 3 лева, нито пък била издадена касова бележка от кочан. Установено било, че за извършената продажба е издаден само "служебен бон" с № 0192788 на стойност 3,00 лв. в 9,30 ч. Освен това, при направен междинен отчет от ФУ е установено, че към 10,13 ч. е регистриран оборот от 16,90 лв., но извършената контролна покупка /продажба/ не е записана в паметта на ФУ и за същата не е издаден фискален бон от ФУ. Възражението на жалбоподателя за липса на мотиви досежно определения максимален срок на наложената ПАМ е прието от съда за неоснователно, тъй като в заповедта е отчетено местонахождението на обекта, нетната търговска площ и реализирания към момента на нарушението оборот. Възражението за издаване на заповедта след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН 6-месечен срок, съдът е приел за неоснователно, тъй като АУАН с № 8003810 е съставен на 23.09.2010 г., считано от която дата 6-месечният срок за издаване на НП изтича на 23.03.2011 г. или след датата на издаване на НП с № 46922-S003810 от 18.03.2011 г., както и на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Не спори между страните по делото, че при проверка, извършена от служители на ТД на НАП - гр. Пловдив на 17.09.2010 г., в заведение за обществено хранене, представляващо бистро "Глиган", находящо се на ул. "Цар Симеон" № 7 /градина/, експлоатирано от касатора е установено, че при извършена продажба, не е издаден фискален бон от наличното в обекта, работещо фискално устройство, на стойност 3 лева, нито пък била издадена касова бележка от кочан. За извършеното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление, в което обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е наложена имуществена санкция. Следователно са осъществени факти, представляващи хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща възможност за налагане на ПАМ: "запечатване на обект и забрана на достъпа до обекта, в който е установено нарушението". Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което неправилно е прието, че издадената заповед не страна от този порок и е законосъобразна. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималният срок от 30 дни и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Факта, че е отчетено местонахождението на обекта и нетната търговска площ не може да бъде проверен от съда, тъй като не се сочи какво е местонахождението на обекта и каква е нетната търговска площ. Реализираният към момента на нарушението оборот е в размер на 16,90 лева, като не са изложени мотиви, защо този размер налага максималния срок на запечатване на обекта, като е безспорно установено, че нарушението е за първи път. Обстоятелството, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност не означава, че не е необходимо да се излагат мотиви за възприетия от него обем (продължителност) на ПАМ. С оглед на изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че този порок не води до незаконосъобразност на акта, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени обжалвания акт. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция нап касатора за присъждане на разноски, ответника по касационната жалба следва да заплати сумата от 75 лева, представляваща заплатени от дружеството държавни такси за образуване на съдебните производства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, осмо отделение,