Решение № 9329 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2018 г.

Решение № 9329 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция за социално подпомагане – София чрез изп. директор Р. Петкова против решение № 2056 от 17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1781/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С обжалваното съдебно решение АСП – гр. София е осъдена да заплати на П. Кривицки сума в размер на 600 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № НП01-8 от 04.08.2014 г. на Изпълнителния директор на АСП, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС-Пловдив-16.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, АСП – гр. София е осъдена да заплати на П. Кривицки сума в размер на 310 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния административен съд разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Касационният жалбоподател твърди недопустимост, а евентуално- неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно – отменено като неправилно със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът АСП - гр. София, се представлява от юриск. С. Стефанов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, П. Кривицки, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. Махлебашиев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата инстанция по представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Агенция за социално подпомагане - гр. София да заплати на П. Кривицки сума в размер на 600 лв., имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № НП01-8 от 04.08.2014 г. на Изп. директор на АСП, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС-Пловдив-16.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебните производства по обжалването му. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление № НП01-8/04.08.2015 г. на изп. директор на Агенция за социално подпомагане е отменено като незаконосъобразно по отношение наложената с него на П. Кривицки глоба в размер на 600 (шестстотин) лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3 и ал. 4 и на чл. 40г, ал. 1 и ал. 5 и на чл. 40д, ал. 2, т. т. 1-7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, видно от влязло в сила решение № 2410/17.10.2014 г. по н. а. х. д № 5285/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив, потвърдено с решение № 18/16.01.2015 г. по к. н. а. х. д. № 3179/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В съдебните производства по обжалване на издаденото НП пред районния и административния съд, ищцата е била представлявана от адв. М. Пищалова, като за процесуалното представителство пред тях е уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 (шестстотин) лв., съответно - 300 (триста) лв. по Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2014 г. /л. 6 от н. а. х. д № 5285/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив/ и 300 (триста) лв. по Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2014 г. /л. 18 от к. н. а. х. д. № 3179/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив/. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС- Пловдив е уважил предявения от П. Кривицки иск и е осъдил Агенция за социално подпомагане – София да й заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение от 600 лв., представляващо направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение по оспорване на наказателното постановление, както и разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лв. в исковото производство. Съдебното решение е правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна –(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора АСП следва да бъде осъдена да заплати на П. Кривицки от [населено място], [ЕГН] своевременно поисканите и реално заплатени пред касационната инстанция съдебни разноски за един адвокат в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд