Решение № 647 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2018 г.

Решение № 647 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – П., подадена чрез процесуалният му представител юрк. Б. Ф. срещу решение № 339 от 21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 305/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Със същото е отменена заповед за прилагане на ПАМ № 20337/22.10.2013 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на П. С. е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление". Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – П. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № 20337/22.10.2013 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П., с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на П. С. е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, но при допуснато нарушение на материалния закон. Административен съд – П. е изложил мотиви, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП, тъй като не са доказани елементите от фактическия състав на наложената мярка, а именно – отнемане на 39 броя контролни точки на водача. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП. С оспорения административен акт е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 4 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, не е било установено по безспорен начин, че жалбоподателят Станков е бил с отнети 39 контролни точки към момента на постановяване на заповедта. Неоснователно съдът е приел, че по отношение на НП № 2005/29.12.2006 г., НП № 1553/17.11.2005 г. и НП № 2140/14.05.2004 г. не е доказан факта за надлежното им връчване на адресата и респективно влизане в сила на същите. Видно от събраните доказателства, по делото е приложена справка за нарушител, в която са описани всички издадени актове, наказателни постановления, фишове и ЗПАМ на жалбоподателя. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 6 ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните. Въпросната справка за нарушител е издадена въз основа на националните регистри на МВР и представлява официален документ. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В производството пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя не е иницирано производство по оспорване на официален документ по реда на чл. 193 ГПК, с оглед на което отразените факти в представената справка за нарушител следва да се приемат за доказани. Видно от информацията, съдържаща се в изготвената справка, НП № 2005/29.12.2006 г., НП № 1553/17.11.2005 г. и НП № 2140/14.05.2004 г. са влезли в законна сила и респективно на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, с което общият брой на отнети контролни точки става 39. Материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка са на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение приема, че в конкретния случай са били налице всички елементи на фактическия състав за налагане на ПАМ, тъй като към датата на издаване на заповедта П. С. е бил с отнети 39 броя контролни точки и същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. При възникване на законово изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП, административния орган е длъжен да наложи мярката, тъй като същият действа при условията на обвързана компетентност. Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1 - 4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения законодателят е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на МПС загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от П. С. жалба като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, П. С. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 339 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 305/2018 г. по описа на Административен съд – П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. срещу заповед № 20337/22.10.2013 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П.. ОСЪЖДА П. С. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [адрес], да заплати на ОД на МВР – П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.