Решение № 12263 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16627/2013 г.
ВАСV отделение15.10.2014 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6222 от 14.10.2013 г., по административно дело № 4302/2013 г. на Административен съд София град и ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ заповед № 428/08.02.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта й, с която му е определено място на работа в Митническо бюро Кърджали при Митница Свиленград, като мястото на работа на същия е Митница Свиленград. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Христо Любомиров Стефанов от гр. Свиленград, обл. Хасково, ул. "Петър Стоев" № 5 сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща деловодни разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12263 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16627/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Любомиров Стефанов, чрез процесуален представител срещу решение № 6222 от 14.10.2013 г., по административно дело № 4302/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 428/08.02.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта й, с която му е определено място на работа в Митническо бюро Кърджали в Митница Свиленград. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в постановяването при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на които обаче е извел неправилен извод за неоснователност на жалбата срещу оспорения пред него административен акт. От приложената към първоинстанционното дело административна преписка се установява, че Христо Любомиров Стефанов е заемал длъжността "старши митнически специалист" в Митница Свиленград, като със заповед № 10250/16.12.2009 г. на Директора на агенцията е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността "старши митнически специалист" в Митница Свиленград. С влязло в сила съдебно решение Стефанов е възстановен именно на тази длъжност - решение от 22.01.2011 г., по гр. дело № 9821/2010 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 20.09.2012 г. Не е спорно между страните, че Стефанов се е явил в именно в Митница Свиленград, за да заеме длъжността, на която е възстановен с влязлото в сила съдебно решение, както и фактът, че същият се е явявал ежедневно, за да изпълнява служебните си задължения. Тези факти се установяват от протокол от 17.01.2013 г., подписан от Стефанов, началник на отдел ЧРАОС и юрисконсулт в отдел "Правно-нормативен" в Митница Свиленград. От събраните по делото доказателства не се установява Стефанов да е изпълнявал задължения в Митническо бюро Кърджали, което се установява, както от докладна записка на началника на това бюро с рег. № 75/30.01.2013 г., така и от писмо № 9000-0093/30.01.2013 г. на Началник отдел "Приходи" в ТМУ Свиленград. От съдържанието на последното се установява, че с устно разпореждане на Началника на Митница Свиленград от 18.01.12013 г. касаторът е разпределен в отдел "Приходи" на посочената митница, като поради липса на заповед не му е възлагана работа до 30.01.2013 г., но същият се е разписвал за периода 18 - 30.01.2013 г. в регистър "Парични средства" на отдел "Приходи" поради присъствие на работно място. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че Стефанов е възстановен по трудово правоотношение на длъжност "старши митнически специалист" в Митническо бюро Кърджали, Митница Свиленград въз основа на издадената в нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ от Директора на Агенция "Митници" заповед № 266 от 22.01.2013 г. Възстановяването на заеманата длъжност по трудово правоотношение се осъществява по силата на влязлото в сила съдебно решение, при явяване в посочения в Кодекса на труда срок от страна на работника да я заеме. Законът не предвижда издаване на нарочна заповед от страна на работодателя, още повече, че правоотношенията между работодател и работник по КТ са гражданскоправни и се уреждат с договор. В конкретния случай Стефанов се е явил в законовия срок след влизане в сила на съдебното решение да заеме длъжността, на която е възстановен - "старши митнически специалист" в Митница Свиленград. Съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, служителите, заемащи конкретно посочени длъжности, между които и длъжността "старши митнически специалист" в Агенция "Митници" съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността "инспектор" в Агенция "Митници" по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). Цитираният § 36 от ПЗР на ЗИД ЗДСл предвижда, че когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. В случая длъжността, заемана от Стефанов по трудово правоотношение - "старши митнически специалист" в Митница Свиленград по силата на цитираният по-горе нормативен акт, е определена за заемане по служебно правоотношение. Стефанов е подал заявление по чл. 8 ЗДСл за преназначаване на тази длъжност, на която е възстановен по силата на влязлото в сила съдебно решение, като органът по назначението е преценил, че отговаря на изискванията на чл. 7 ЗДСл, но неправилно го е назначил на длъжност, която същият не е заемал. Като е направил обратен извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваният административен акт бъде изменен в обжалваната от Стефанов част, като в частта й, с която на същия е определено място на работа Митническо Бюро Кърджали към Митница Свиленград, бъде посочено единствено Митница Свиленград. Неоснователно е искането в жалбата като място на работа в заповедта да бъде посочено Митнически пункт "ЖП гара Свиленград" или отдел "Приходи" в Митница Свиленград, тъй като по делото липсват доказателства, длъжността, която същият е заемал по трудово правоотношение, да е с посочените места на работа. При този изход на делото основателно е искането на Стефанов за присъждане на направените деловодни разноски, поради което Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Христо Любомиров Стефанов сумата от 800 лв., представляваща заплатен хонорар за един адвокат, който размер и договорен и заплатен за осъществяване на защитата на касатора до приключването на делото пред всички инстанции. Поради това съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 36 ЗИД
- чл. 9 НПКДА