Решение № 8548 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2010 г.

Решение № 8548 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15053/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бългериан Инвест Консулт" ООД гр. Ямбол против решение № 1106/5.10.2010 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, постановено по адм. д. № 505 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Бългериан Инвест Консулт" ООД срещу ревизионен акт /РА/ № 2800-900246/19.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-10/15.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който за данъчен период на м. април 2009 г. е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления ДДС в размер на 14 424,35 лв., ведно с лихвата. Касаторът е предявил отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 115, ал. 1 ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Независимо от разграничаване на спорното от безспорното съдът формулирал неправилни правни изводи. Твърди се, че издаденото кредитно известие не е без основание, тъй като още при предходна ревизия е установено, че по фактура № 16/31.10.2008 г., която се анулира с ДКИ № 32/30.04.2009 г., няма доставка и на това основание по нея е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Директор на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е била налице коя да е от хипотезите за издаване на ДКИ, предвидени в чл. 115, ал. 1 ЗДДС, при което разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС е приложена законосъобразно. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт АС Бургас е установил пълно фактическата обстановка и е направил въз основа на нея следните фактически и правни изводи: РА № 2800-900246/19.11.2009 г. е издаден от компетентен орган при спазване на процедурните правила. С РА е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък за м. април 2009 г. по СД № 2800-0952260/14.05.2009 г. поради приета липса на основание за издаване на кредитно известие /ДКИ/ № 32/30.04.2009 г. на стойност 71 121,76 лв. и ДДС в размер на 14 424,35 лв. с предмет комисионна по договор с получател "Аурснес-България" ЕООД. По кредитното известие няма възстановени суми от "Аурснес-България" ЕООД . При предходна ревизия, приключила с влязъл в сила и необжалван по съдебен ред РА № 900052/16.05.2009 г. се установява, че сумата по кредитното известие е кредитирана с фактура № 16/20.11.2008 г., която кредитното известие дублира. ДКИ е издадено към фактура № 16/31.10.2008 г. на стойност 71 121,76 лв. и ДДС 14 424,35 лв. с предмет - комисионна по договор, по тази фактура е извършено частично плащане на 05.12.2088 г. В предходната ревизия е отказан данъчен кредит по фактура № 16/20.11.2008 г., имаща за предмет сторно по договор. Не е било спорно, че фактура № 16/20.11.2008 г. е следвало да бъде издадена като кредитно известие, а КИ № 20/20.11.2008 г. е следвало да се издаде като фактура и именно по последното е било признато право на данъчен кредит по предходния РА. ДКИ № 32/30.04.2011 г. е отразено в дневника за продажби, предвид издаването му намален е размера на начисления ДДС. ДКИ № 32/30.04.2011г не съдържа номера и датата на фактурата към която се издава, като основание е посочено - "комисионна по договор". При доставчика "Аурснес-България" ЕООД кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м. април 2009 г. само с основата 72 121,76 лв., не е отразен ДДС в намаление на данъчния кредит в размер на 14 424,35 лв. Според органите по приходите кредитното известие неправилно е издадено и е включено в дневника за продажбите, а оттам неправомерно е намален ДДС в размер на 14 424,35 лв. Неправомерността произтичала от това, че се анулира погрешно издадена фактура, с която е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен, след издаване на ревизионен акт за периода, без да е спазена процедурата по чл. 133 и сл. ДОПК. Приема се за недопустимо анулиране на данъчни документи по отношение на които е влязъл в сила РА, установяващ окончателен размер на задълженията по ДДС. От друга страна не са налице и основание за изменение на установените задължение по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 133, ал. 2 ДОПК. Съдът е възприел изводите на данъчните органи и ги е допълнил. Крайният акт на първоинстанционния съд е правилен, законосъобразни са направените правни изводи, при някои корекции на постановените мотиви от фактическа страна. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като съгласно ал. 3 при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие, което задължително съдържа и: 1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието; 2. основанието за издаване на известието. В процесния случая кредитното известие не съдържа номера и датата на фактурата, към която е издадено известието, липсва редовно посочено основание. Изводът е, че липсват задължителни реквизити, т. е. издаденото кредитно известие е нередовно и като такова е негодно да бъде съобразявано при определяне на данъчната основа на доставките за м. април 2009 г. Известието е издадено и след изтичане на преклузивния срок за това. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на едно от двете обстоятелства - изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. Освен това в него са посочени противоречиви обстоятелства относно датата на получаване на стоката - 01.04.2009 г. и датата на данъчното събитие или авансово плащане - 30.04.2009 г., които по никакъв начин не се съотнасят към фактура № 16/31.10.2008 г. Следва да се отбележи, че дори в известието да беше отразено, че е издадено по фактура № 16/31.10.2008 г. на стойност 71 121,76 лв. и ДДС 14 424,35 лв. с предмет - комисионна по договор, в който смисъл са писмените обяснения на представляващия касатора, отново не би имало основание да бъде съобразено. Това е така, защото кредитно известие са издава само в единия от двата случая - изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура. По фактура № 16/31.10.2008 г. е извършено частично плащане на 05.12.2008 г., което обстоятелство сочи, за наличие на доставка, тоест то не кореспондира с твърденията на жалбоподателя, че сделката не е реализирана, също така не са ангажирани никакви доказателства, посредством които би могло да се установи, че сделката е развалена, не са изложени конкретни твърдения относно наличие на обстоятелства, довели до разваляне на доставката, нито момента, към който това е извършено. Изводът е, че издаденото ДКИ и съответно намалението на дължимия към бюджета ДДС са без нормативно основание. За издаване на КИ следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по нея. В процесния случай не се доказва наличие на такива обстоятелства. Не са налице и предпоставки по реда на чл. 116 ЗДДС - коригиране/анулиране на погрешно издадени фактури. При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който е издадена фактурата, подлежаща на коригиране, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 ДОПК. В случая няма молба на ревизираното лице за изменение на установени задължения, не е проведено производство по този ред. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2800-900246/19.11.2009 г. е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба като резултат по делото и липсата на данни за направени разноски пред касационния съд от ответната страна, в полза на страните не се присъждат разноски в настоящото производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение