Решение № 1063 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 739/2017 г.
ВАСVI отделение25.01.2018 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2540 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2827/2016 г. по описа на Административен съд - В., V състав. ОСЪЖДА МБАЛ "С. А.-В." АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. "Ц. О." .№..., да заплати на Районна здравноосигурителна каса гр. В., с адрес гр. В., бул. "Ц. О." .№..., сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1063 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 739/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на МБАЛ "С. А.-В." АД със седалище и адрес на управление в гр. В., срещу решение № 2540 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2827/2016 г. по описа на Административен съд - В., V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на разпоредбите на § 45, ал. 1 и 2 от ЗИД на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 48/2015 г. и чл. 54, ал. 8 ЗЗО, както и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на заповед за налагане на санкции № РД-09-1382 от 03.10. 2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. В., чрез главен юрисконсулт Сотирова, в писмен отговор от 10.01.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2540 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2827/2016 г., Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на МБАЛ "С. А.-В." АД срещу заповед за налагане на санкции № РД-09-1382 от 03.10. 2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка се констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Приема се, че същото не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по следните съображения: Процесната заповед е била издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (Решението) за извършени нарушения на чл. 151, ал. 1, т. 1 от цитираното решение, изразяващи се в неспазени индикации за хоспитализация при два случая. От административната преписка се установява, че лечебното заведение не е направило възражения по констатациите, съдържащи се в протокол № РД-13-427 от 12.09.2016 г., нито е изразило становище. При тази хипотеза е приложима нормата чл. 74, ал. 5 ЗЗО, в сила от 01.01.2016 г., съгласно която когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. П. А. съд - В. жалбоподателят не е изложил съображения, които да са в смисъл, че не е извършил процесните нарушения. Възраженията му са свързани единствено с приложението на санкциите, които са регламентирани в Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, който акт счита, че не е приложим към спорните правоотношения. Тезата на жалбоподателя по първоначалното дело, която се поддържа и пред касационната инстанция, е обоснована с нормите на в § 45, ал. 1 и 2 ЗИД на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 48/2015 г. и чл. 54, ал. 8 ЗЗО. Но посочената теза не кореспондира с разпоредбата на чл. 54, ал. 9 ЗЗО (изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), съгласно която, в случаите по ал. 8, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, те се определят с решение на надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. По силата на тази законова делегация е било издадено Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г. Промените в действащото законодателство са подробно описани в чл. 1 на Решението: обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО; условията и редът за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г., във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 27.06.2015 г.; изм. и доп., бр. 72 от 18.09.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.); Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (ЗБНЗОК за 2016 г.) (обн., ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.); Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗИДЗЛЗ) (ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г.); медицинските дейности във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г. и отменяща Наредба № 11 от 2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК); други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 2016 г.; Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39 от 2004 г.) (ДВ, бр. 2 от 8.01.2016 г., в сила от 1.04.2016 г.); Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори (приета с Постановление № 45 от 9 март 2016 г. на МС - ДВ, бр. 19 от 2016 г.); Наредба № 10 от 02.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса (ДВ, бр. 97 от 2015 г.); Наредба № 7 от 06.11.2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 89 от 2015 г.); ПМС № 58 от 2016 г. за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), както и условията и редът за съставяне на уникален идентификационен номер на ЗОЛ (УИН на ЗОЛ) и процедурата по електронна автентификация на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Следователно за медицинските дейности от 1 април 2016 г. се прилагат Решението и Националния рамков договор от 2015 г., доколкото не е изменен с Решението, съгласно § 2, ал. 2 от последното. По първоначалното дело е било безспорно установено, че нарушенията са извършени на 01.08.2016 г. и на 14.08.2016 г., когато в лечебното заведение са приети пациентите, които не са отговаряли на индикациите за хоспитализация. Проверката е започнала въз основа на заповед № РД-09-1161 от 01.09.2016 г. на Директора на РЗОК гр. В.. Резултатите от нея са обективирани в протокол № РД-13-427 от 12.09.2016 г., който е връчен на 12.09.2016 г., без да е изразено становище или възражения. Процесната заповед за налагане на санкции е издадена на 03.10.2016 г. Казаното означава, че както нарушенията, така и административното производство по установяването им, са извършени, респ. последното е протекло при действието на Решението. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на осъществявания контрол по изпълнението на индивидуален договор с НЗОК, НРД за медицинските дейности 2015 г. е изменен с Решението и след влизане на последното в сила - 01.04.2016 г., приложение намират приетите с Решението правила за контрол. В този смисъл са така напр. решение № 13422 от 08.12.2016 г. по адм. д. № 4993/2016 г., VI отд. на ВАС, решение № 5951 от 12.05.2017 г. по адм. д. № 1644/2017 г., VI отделение на ВАС. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, тъй като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 1 и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в полза ответника се присъжда сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,