Решение № 9378 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2017 г.

Решение № 9378 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. М., гр. С. Загора, против решение № 350/5.01.2017 г., постановено по адм. д. № 408/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. М. М. против заповед № 10-00-1801/29.08.2016 г. на кмета на О. С. З., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж"полумасивна жилищна сграда № 32", находящ се в ПИ 68850.303.808 по КК на гр. С. Загора, м. "Карасиврия". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано, с установените по делото факти, административният съд е приел, че както оспорената заповед, така и констативният протокол, въз основа на който е издадена, са съставени от компетентни органи и лица и че изложените в заповедта данни относно вида, местонахождението и характеристиките на процесния обект, представляващ полумасивна жилищна сграда, позволяват същият да бъде идентифициран по недвусмислен начин и определен като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно в тази връзка решаващият съдебен състав е отбелязал, че при липса на данни за извършителя на строежа, непосочването на същия в заповедта не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразност. Не съставлява такова нарушение и съобщаването на констативния акт и на заповедта по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Правилен е и изводът на съда относно търпимостта на строежа. Неизследването на този въпрос в заповедта по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ води до незаконосъобразност само когато при съдебното обжалване е установено и доказано по несъмнен начин, че строежът е търпим при условията на § 16 от ЗР на ЗУТ, респективно, § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г./. Жалбоподателят не е представил относими доказателства в тази насока въпреки дадената му съда двукратна възможност за това, поради което основателно с оглед на събраните доказателства, съдът е приел, че не е доказано наличието на хипотеза на търпимост по смисъла на посочените разпоредби. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав