Решение № 12911 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2014 г.

Решение № 12911 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин против решение № 2871/29.04.2014 г. по адм. дело № 1265/2014 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 3 и чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Посочва се, че за лицата със статут на бежанци, с арменско гражданство, не е предвидено в закон или в международен договор получаването на процесния вид социална помощ. Ответната по касационната жалба страна - Мариам Шанкаян, от гр. София изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2871/29.04.2014 г. по адм. дело № 1265/2014 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Мариам Шанкаян заповед № 92 - ЗСПД - 5069/10.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която е отказана помощ по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Мариам Шанкаян е неомъжена, като тя и детето й Арменуги Мариам Шанкаян, родено на 18.11.1994 г. са с гражданство на Армения и имат статут на бежанци. Пребивават на територията на Република България от годината на раждане на детето. Съгласно експертно решение на ТЕЛК за белодробни заболявания № 2391 от зас. № 185/15.11.2013 г. на "МЦ за ПФЗ" ЕООД, гр. София на Арменуги Мариам Шанкаян са определени 64% ТНР. Социалното подпомагане е заявено по реда на чл. 8д, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСПД. Със заповед № 92 - ЗСПД - 5069/10.12.2013 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин е отказал отпускане на месечна добавка за дете по чл. 8д ЗСПД, като е приел, че не са налице основанията по чл. 3, т. 5 ЗСПД. Заповедта е потвърдена с решение № РД - 01 - 06/2.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който република България е страна. Според чл. 8д, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСПД, право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст имат родителите (осиновителите), когато отглеждат деца с трайни увреждания и семействата на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не се спори от страните, че към момента на издаване на оспорения акт детето не е завършило средното си образование. Правилно административният съд е приел, че съгласно чл. 32 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) като лице, на което е предоставено статут на бежанец в страната ни, ответницата по касационната жалба и жалбоподателка в първоинстанционното производство се ползва с правата и задълженията на български гражданин с изключение на изрично изброените в текста. Съгласно съображенията в чл. 45 от Преамбюла и чл. 29, § 1 от Директива 2011/95 / ЕС на ЕП, чийто срок за транспониране е изтекъл на 21.12.2013 г., държавите - членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. Законосъобразно съдът е съобразил, че в случая се касае за месечна помощ под формата на добавка за деца с трайни увреждания, които се намират под особената закрила на държавата и обществото. Отказът за подпомагане на такова дете, отглеждано на територията на Република България е в нарушение на негови основни права и не е съответства на целта на закона. С неизплащането на претендираната добавка по чл. 8д ЗСПД е нарушено правото на Арменуги Мариам Шанкаян, обезпечавано с грижите на родителя й по отглеждането й и осигуряване на жизнения стандарт, съответстващ за нуждите на нейното развитие. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение