Решение № 5540 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2013 г.

Решение № 5540 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1454 от 27.06.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 3351 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Цифрова кабелна корпорация"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Марица" № 154, ет. 5, офис А14, представлявано от управителя Иван Христов Гологанов, е отменен РА № 161200505 от 02.07.2012 г., на орган по приходите, потвърден с Решение № 1262/27.09.2012 г. на Директора на Дирекция"ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 366 019,02 лв. и са начислени лихви в размер общо на 9 597,93 лв. за данъчни периоди м. 07 и 08.2010 г. по фактури с издател "Цифрова кабелна компания" ООД гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реалност на фактурираните доставки на кабелни електронни съобщителни мрежи /КЕСМ/ и оборудване по седемте процесни фактури на посочения доставчик. По отношение на фактури № № 50680 и 50681, двете от 30.07.2010 г., съдът изобщо не обсъдил доводите на касатора-ответник в първоинстанционния процес, че част от оборудването е било прехвърлено от същия доставчик на трети лица преди датите на фактурите, а друга част изобщо не е била собственост на доставчика, както и че договорите за прехвърляне на права по абонаментни договори са за освободени доставки. Съдът, при съществено нарушение на процесуалните правила, е отказал събирането на доказателства от трети лица - съответни общини, на чийто територии са изграждани мрежите, за обстоятелствата по въвеждане в експлоатация на мрежите. Съгласно чл. 283, ал. 1 и 2 от Закона за електронните съобщения, е от значение кой е изградил процесните мрежи и дали към датите на фактурите доставчикът е бил техен собственик. Пренебрегнати са в тази връзка удостоверенията за въвеждане в експлоатация, издадени на "ТВ САТ КОМ" ЕООД. Фактурите са издадени във връзка с договори за продажба на КЕСМ и оборудване, подписани от физическото лице Иван Гологанов като представител и на двете страни по сделките. Твърди се, че недоказани са твърденията на същото това лице - Иван Гологанов, че мрежите са изградени и станали собственост на доставчика по възлагане на строителя "Ралчев" ЕООД. Не били взети предвид писмените обяснения на другия управител на доставчика - Красимир Кирев, съгласно които фактурите са издадени от другия управител в полза на представляваното от него дружество - РЛ в настоящия процес, не отразяват реално прехвърляне на право на собственост и по тях няма плащане, нито внасяне на начисления ДДС, за който впоследствие са издадени кредитни известия. Този управител е дал обяснения и че единствената притежавана от дружеството кабелна мрежа е била прехвърлена на "Роял Геймс" ЕООД. На последно място, съдът изобщо не обсъдил подробно фактите на плащане по процесните фактури между свързани лица, като преведените суми били преведени обратно на ревизираното лице, при което изцяло необосновани са мотивите на първоинстанционния съд за липса на знание у РЛ, за участие в данъчна измама, изразяваща се в това, че начисленият от доставчика данък няма да бъде внесен. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Цифрова кабелна корпорация"ЕООД, представлявано от управителя Иван Гологанов, чрез адв. Нанев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките по 7 бр. фактури на посочения доставчик, свързано лице с ревизираното, с предмет КЕСМ, оборудване, абонаментни договори. За да уважи жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че са необосновани изводите на органите по приходите за липса на реални доставки по фактурите. Съдът е направил тези изводи въз основа на фактурите, приемо-предавателните протоколи и предварителни и окончателни договори за продажба на КЕСМ, последните нотариално заверени, съгласно чл. 283, ал. 2 от ЗЕС. Съдът е приел, че нито представените разрешения за строеж, нито удостоверенията за въвеждане в експлоатация имат отношение към правото на собственост на процесните мрежи. Нямало значение и обстоятелството на спорове между двамата управители на прекия доставчик. На последния бил издаден РА, с който не били признати кредитните известия, издадени към всяка една от процесните фактури и това попречило на съда да кредитира издадените КИ, потвърждаващи изводите на органите по приходите. Плащането по фактурите било доказано, което се виждало от писменото извлечение от разплащателна сметка /л. 36 и сл. от делото на АС/. При доказана реалност на доставките, относима била цитираната от съда съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Необосновано съдът е приел, че е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Тези изводи са направени единствено въз основа на фактурите, подписани от едно и също физическо лице за издател и получател, приемо-предавателни протоколи, предварителни и окончателни договори, подписани по същия начин. Относно процесните фактури № № 50680 и 50681, двете от 30.07.2010 г., с предмет "оборудване по опис и договор" и "по договор"/за прехвърляне на абонаменти договори за предоставяне на услуги предоставени по оптична мрежа и по кабелно-разпределителна мрежа за телевизионни и радио сигнали/, решението е постановено при пълна липса на мотиви, защото изложените такива относно нотариално-заверени договори за продажба на КЕСМ не се отнасят за посочения предмет на доставките. Основателно в касационната жалба се поддържа, че по отношение на тези две фактури изобщо не са обсъдени доводите на касатора, направени в първоинстанционния процес, че част от оборудването е било прехвърлено от същия доставчик на трети лица преди датите на фактурите, а друга част изобщо не е била собственост на доставчика, както и че договорите за прехвърляне на права по абонаментни договори са за освободени доставки. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че не е имало никакво значение кой точно е изградил процесните КЕСМ и дали прекият доставчик е бил техен собственик към момента на прехвърлянето. Както основателно се поддържа в касационната жалба, чл. 283, ал. 1 от ЗЕС обвързва правото на собственост върху електронни съобщителни мрежи с изграждането им и/или придобиването им чрез правна сделка. За да е доказана реалната доставка на мрежи, трябва да е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху тези обекти от страна на прекия доставчик. В тази връзка, изложените мотиви, изразяващи "недоумението" на първоинстанционния съд от начина на преценка на доказателствата от страна на приходната администрация, не представляват мотиви относно доказателствената стойност на същите тези доказателства, което е главно задължение на съда по същество. Като е отказал събирането на доказателства за строежа и въвеждането в експлоатация на процесните мрежи, съдът съществено е нарушил процесуалните правила, защото в резултат на този отказ е осуетил попълването на делото с относими доказателства, чиято преценка би могла да доведе до различни фактически и правни изводи. На следващо място, съдът не е обсъдил доводите на ответника в първоинстанционния процес за връщане на преведените по банков път суми обратно на ревизираното лице в контекста на безспорното обстоятелство, че става дума за сделка между свързани лица, при които е логично обратното връщане на сумите да се тълкува като начин начисленият от доставчика ДДС да не бъде платен, което е и станало, съобразно обясненията на другия управител на доставчика, които пак, неясно защо, изобщо не са коментирани от първоинстанционния съд. Въпросните обстоятелства са от значение и за преценката дали РЛ е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама, по смисъла на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, цитирана от административния съд. Констатациите на невлязъл в сила РА на доставчика, потвърден със съответното Решение № 159/13.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, съгласно които, относно процесните фактури не са признати издадените кредитни известия- л. 468 по делото на АС, не могат да бъдат решаващо доказателство относно реалността на процесните доставки, още повече, с оглед на описаните съществени нарушения на процесуалните правила относно значението за спора и преценката на останалите други доказателства. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. При новото разглеждане на делото следва съдът да се произнесе и по претенциите за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение