Решение № 4873 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2011 г.

Решение № 4873 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мустафа Топкая, гражданин на Република Турция, против решение № 1204 от 19.09.2011 г., постановено по адм. д. № 1885/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за влизане в страната с рег. № 0079611000039 от 9.08.2011 г. на главен полицай при ГКПП - Малко Търново, ГПУ - Малко Търново. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните норми. Ответниците Николай Христов Василев - главен полицай при ГКПП - Малко Търново и началникът на ГД "Гранична полиция" при ГКПП - Малко Търново не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт рег. № 0079611000039 от 9.08.2011 г. на жалбоподателя - чужд гражданин, е отказано влизане в страната, тъй като е вписан в националния списък на чужденци със забрана за влизане в страната, по силата на издадена заповед № 1688/5.07.2011 г. на ДАНС. С последната на Топкая е приложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" на основание чл. 39а, т. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Не се спори, че тази заповед не е връчена на адресата. За да приеме обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма - част Б от Приложение V на Регламент (ЕО) 562/2006 и чл. 8, ал. 1 от Инструкция Iз-1405/2009 г. на министъра на вътрешните работи; при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обосновал е правният извод за съответствие на установената фактическа обстановка с посоченото от органа правно основание - чл. 10, т. 13 от ЗЧРБ, като е приел, че органът се е произнесъл в условията на обвързана компетентност, при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки - наложена по надлежния ред забрана за влизане в страната. В решението е прието, че твърденията за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 39а, т. 4 от ЗЧРБ са неотносими към сложилия се за разглеждане административноправен спор. Решението е правилно. Обоснован е изводът, че заповедта за прилагане на ПАМ, послужила като основание за постановения отказ, подлежи на незабавно изпълнение, поради което и оспореният административен акт е издаден на валидно основание. При издаването на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързаната компетентност и наличието на основанието по чл. 10, т. 13 от ЗЧРБ задължително предпоставя постановяването на такъв отказ. Обстоятелството, че в атакувания административен акт не е посочен начина на неговото оспорване и че е нарушено правото на защита на адресата, е неоснователно, тъй като същият е оспорвал отказа по надлежния ред в настоящото съдебно-административно производство. Възраженията на касатора досежно невръчването и незаконосъобразността по същество на заповед № 1688/5.07.2011 г. на ДАНС са ирелевантни за настоящото производство. Невръчването й на адресата е обстоятелство, касаещо процесуалната допустимост на нейното оспорване по надлежния ред. Но същата подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 44, ал. 4, т. 2 от ЗЧРБ. При постановяването на решението си съдът правилно е изтълкувал и приложил съответните законови разпоредби от ЗЧРБ, така също и съответните текстове от Регламент № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаването на Кодекс на Общността за режима на движението на лица през границите, които съдът споделя и не следва да излага повторно. В случая се касае за обвързана компетентност на органа, което изключва възможността за преценка дали да бъде издаден или не оспорения отказ. В закона липсват изрично посочени изключения, които евентуално да водят до неприлагане на тази мярка. При наличието на императивна норма и липса на нормативна уредба относно изключения от същата, такива изключения са недопустими. Предвид изложеното, като е отхвърли жалбата на Мустафа Топкая срещу отказ за влизане в страната с рег. № 0079611000039/9.08.2011 г. на главен полицай при ГКПП - Малко Търново, Административният съд - Бургас е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд