Решение № 4410 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г.

Решение № 4410 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Полицейски орган при СПО - СД " Полиция" гр. София против решение от 11.03.2008 г. постановено по адм. д. № 5605/2007 г. по описа на Административен съд - София - град. Поддържат се подробни доводи за отмяна на решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че при задържането не са били налице достатъчно данни за извършено от лицето конкретно престъпление. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на ответника против заповед № 4154/ 15.11.2007 г. за 24 часово задържане в 08 РПУ - СДП на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради проверка за извършено престъпление. Административния съд - София - град е уважил жалбата като приел, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при неспазване на установената форма и не съответства на целта на закона. Съдът е приел, че към момента на задържането на жалбоподателя не са били налице достатъчно данни, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба изисква наличие на данни за извършено престъпление. Посоченото основание не дава възможност да се приеме дали са налице и какви данни има за извършено от страна на лицето престъпление. Приел е още, че липсват фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, които са задължителни реквизити. Счел е, че актът е издаден в противоречие на закона и не съответства на целта, тъй като за периода на задържането до 17, 10 ч. не са извършени никакви процесуални действия, които да обосноват прилагането на тази ПАМ. Решението е правилно. То е постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при спазване на материалноправната норма и процесуалните правила. Поради това следва да се остави в сила. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представените с административната преписка доказателства за възникнал конфликт между жалбоподателя и полицаите( с оглед данни за причинени обиди към полицаите и повреди на автомобила ). Заповедта за задържане обаче не съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото не съдържа задължителните реквизити като правното основанието за задържането и фактическите обстоятелства. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е във връзка с "проверка за извършено престъпление ". Това не е достатъчно за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, имали достатъчно дани за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на Георгиев са били налице достатъчно данни че той с поведението си е осъществил съставите на НК е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, но актът с който се налага тази мярка следва да съдържа всички реквизити, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Липсата им е довела и до отмяната на акта. Представеното по-късно постановление за образуване на производство по чл. 325 от НК не може да валидира пропуските при издаването на оспорената заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК