Решение № 10219 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2017 г.

Решение № 10219 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. К. С. от град В. срещу заповед № 8121К-5192/21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 8121К-5192/21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, на С. К. С. - полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Т. Р. управление "Полиция" /РУП/ - В. при Областна дирекция на МВР В., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като фактически обстоятелства в заповедта са посочени: На 4.05.2016 г. в III-то РУ на МВР - В. са постъпили няколко сигнала от НС 112 от Е. Е., сестра на В. Е., че последния е изпаднал в тежка депресия и заявява желание да сложи край на живота си като от действията му е видно, че намеренията му за това са истински. В това състояние около 18.20 В. Е. е напуснал жилището, в което живеел със сестра си и баба си. Не след дълго лицето се е прибрало в дома си, но след 22.30 ч. Е. отново е напуснал жилището, обзет от желание да сложи край на живота си. Излязъл на улицата леко облечен и без обувки. Сигналите от НС 112 са обработени от С. Д., като същата е изпратила на адреса на Е. автопатрул за издирване на лицето. В 05.45 часа на 4.05.2016 г. в Трето РУП В. се е обадил служител от складове на "Геозащита", който е съобщил, че са задържали лице, проникнало в складовете. Това лице е В. Е., който е задържан от служители на охранителна фирма, и предаден на служители от сектор "Специализирани полицейски сили" при ОД на МВР В., които го отвели в сградата на Трето РУП В. и го настанили в помещенията за задържане. Издадена е заповед № 651/4.05.2016 г. за задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със записан час на фактическото задържане - 06.20 ч. На задържания е предоставена декларация "Приложение № 1", неразделна част от заповедта за задържане. В приложението задържаният е записал лично, че е запознат с правата си, както и че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и такава по реда за Закона за правната помощ, че има здравословни проблеми /"психическо разстройство"/ и желае медицински преглед от лекар. Въпреки това за времето на задържането на Е. не е била осигурена адвокатска защита и медицинска помощ. В. Е. е освободен от III РУ на ОД на МВР - В. в 11.50 ч. по разпореждане на полицейски инспектор С. С., на когото е разпоредено да работи по случая с Е.. По-малко от час след освобождаването му безжизненото тяло на В. Е. е открито недалеч от сградата на III РУ - В.. След като се запознал с цялата дисциплинарна преписка, дисциплинарно-наказващият орган е приел за доказано, че полицейски инспектор С. е бил запознат с исканията на задържаното лице и въпреки това не е предприел нужните действия по предоставяне на исканата от него адвокатска защита и медицинска помощ. Също така не е снел писмени сведения от служителите на "Геозащита" и от роднини на Е., с цел установяване дали същият е извършил престъпление или се касае за склоняване или подпомогане към самоубийство. Описаното е прието за нарушение на чл. 5, ал. 1 Инструкция № 8121з-823/15.10.2014 г. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗМВР на С. С. е наложено дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Като взе предвид доказателствата по делото, съдът обосновава следните правни изводи: Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР; 2. главния секретар на МВР - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 за всички държавни служители; 3. ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3; 4. служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно посочената норма компетентен орган да издаде оспорената заповед е директорът на ОДМВР - В., който е орган на структура по чл. 37 от ЗМВР. Длъжността на жалбоподателя "полицейски инспектор" съгласно Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121з-212/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи представлява "изпълнителска" длъжност, поради което заповед за дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 197 може да наложи министъра на вътрешните работи, както и директора на ОДМВР - В., като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, който има специална компетентност спрямо министъра за наказанията на изпълнителски длъжности /какъвто е жалбоподателя/ за нарушения по чл. 197, т. 1 - 3 от ЗМВР. Министърът има правомощия също да издаде заповед за налагане на наказание на жалбоподателя, но в настоящия случай административното производство е започнало със заповед № 365з-1647/14.05.2016 г. на директора на ОДМВР В., а не със заповед на министъра на вътрешните работи. Всички процесуални действия по това дисциплинарно производство са извършени по заповед на посочения ръководител на структура по смисъла на чл. 37, т. 2 от ЗМВР, с оглед на което не са били налице законови основания наказанието да бъде наложено от висшестоящия административен ръководител. Данните от преписката сочат, че дисциплинарното производство се е развило по предвидени в ЗМВР ред, като всички материали, заедно със справката от извършената порверка са постъпили пред ДНО на 22.06.2016 г. От тази дата до 27.10.2016 г. не са извършвани никакви административнопроизводствени действия, когато е изготвено предложение от директора на ОДМВР до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Същият е поканен да даде писмени обяснения на 25.11.2016 г., като Стоянов е дал писмени възражения на 31.10.2016 г. На 21.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед. Поради горните съображения, настоящият състав приема, че промяната на органа, компетентен да издаде оспорената заповед е довела до необосновано неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, от страна на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР гласи, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай за извършване на нарушението безспорно е установена и посочена датата 4.05.2016 г., поради което заповедта е издадена в едногодишния срок от извършване на деянието. ДНО обаче не е спазил двумесечният срок от откриване на нарушението за налагане на наказанието, който започва да тече от момента, в който материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган. На 20.06.2016 г. всички материали по преписката са постъпили при ДНО - директорът на ОДМВР В., който се запознал с тях на 22.06.2016 г. От тази дата до 27.10.2016 г., когато е изпратено предложението до министъра на вътрешните работи, не са извършвани процесуални действия, с изключение на поисканите писмени обяснения от жалбоподателя. Следователно органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, т. е. нарушението е открито от него на 22.06.2016 г. От тази дата е започнал да тече 2-месечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, който е изтекъл на 22.08.2016 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 21.12.2016 г. - след изтичане на 2-месечния срок по чл. 195, т. 1 от ЗМВР. Дори са се приеме, че наказващият орган е министърът на вътрешните работи, то преписката е следвало да бъде изпратена незабавно след приключване на необходимите административнопроизводствени действия по установяване на дисциплинарното нарушение, виновното му извършване и автора на същото, които обстоятелства са станали известни на наказващия орган още на 22.06.2016 г. Липсват доказателства по какви причини министърът на вътрешните работи е запознат с административната преписка 4 месеца след приключване на дисциплинарното производство. Неспазването на преклузивните срокове по чл. 195, т. 1 от ЗМВР е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Предвид на изложеното, оспорената заповед като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от жалбоподателя, административният орган следва да бъде осъден да заплати на същия 610 лева разноски по делото, от които 10 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,