Решение № 11642 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Т., [ЕГН], чрез адв. Ингилизова, срещу Решение 1712 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело 139/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22002221006966-091-001/10.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1973/15.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а задълженията на лицето са установени при липса на основания за приложение на особения ред по чл.122 от ДОПК. Сочи се, че необосновано и в нарушение на приложимия материален закон приходните органи, а и съдът, не са възприели твърденията и представените доказателства от ревизираното лице относно размера на началната разполагаема сума, формирана от трудови възнаграждения от бригада, както и не са съобразили получени парични подаръци на сватбено тържество. Оспорва се изводът за получавани доходи, различни от изплащаните по силата на сключени трудови договори със застрахователни брокери. Сочи се, че по отношение на съпруга на Т. също е извършена ревизия, обхващаща идентични периоди, като съдът е следвало да съобрази формираните по отношение на него констатации досежно извършено компенсиране на парични средства. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на спорния РА. Ответникът директор на дирекция ОДОП София, представляван от юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22002221006966-091-001/10.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1973/15.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с която на С. Т. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2015 г. в размер на 757,11 лв. главница, заедно с лихви в размер на 482,29 лв.; за 2016 г. в размер на 1 852,20 лв. главница, заедно с лихви в размер на 992,04 лв.; за 2017 г. в размер на 485,26 лв. главница, заедно с лихви в размер на 210,70 лв.; за 2018 г. в размер на 2 089,54 лв. главница, заедно с лихви в размер на 695,41 лв. В хода на ревизията, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелствата, предвидени с ал. 1, т. 2 от нормата, е установено, че ревизираното лице е местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, като през ревизираните периоди е имало сключени трудови догори със застрахователните брокери Нетинс Иншурънс Брокерс ООД и Дженерал Брокерс ООД. Като начално разполагаема към 01.01.2014 г. от приходните органи е възприета сумата 5 012,17 лв. Не са кредитирали обясненията на Т., че при формиране на началното салдо за периода следва да бъде призната сума в размер на 50 000 лв., представляваща трудови възнаграждения, получени от бригади в САЩ през 2011 и 2012 г. След анализ на получени от лицето през 2014 г. доходи в размер на 2 851,84 лв. и извършени разходи в размер на 1 169,53 лв., за периода е констатирано превишение на приходите спрямо разходите, равняващо се на 1 595,22 лв. Към 31.12.2014 г., според ревизиращите органи, Т. е разполагала със сума в размер на 5 099,26 лв. За 2015 г., при начално салдо от 5 099,26 лв. и крайно такова към 31.12.2015 г. в размер на 5 352,09 лв., е изчислен недостиг на парични средства в размер на 5 702,12 лв. Получените от Т. доходи за периода са в размер на 13 178,28 лв., а извършените разходи са в размер на 18 627,57 лв. За 2016 г., при начални разполагаеми средства в размер на 5 352,09 лв. и крайно салдо в размер на 6 274,55 лв., е установен недостиг, равняващ се на 17 548,03 лв. При изчисленията са отчетени получени от Т. доходи в общ размер на 36 532,91 лв. и извършени разходи, възлизащи на 53 158,48 лв. За 2017 г., при начални разполагаеми средства в размер на 6 274,55 лв. и крайно салдо в размер на 21 381,10 лв., е установен недостиг, равняващ се на 4 725,31 лв. Общият размер на получените от ревизираното лице средства се равнява на 52 544,29 лв., а извършените разходи са в размер на 42 163,05 лв. За 2018 г., при начално салдо от 21 381,10 лв. и крайна разполагаема сума в размер на 17 690,87 лв., е изчислено превишение в размер на 2 700,05 лв. Получените от Т. доходи за периода са в размер на 283 108,53 лв., а извършените за периода разходи са в размер на 284 098,71 лв. За 2019 г., при начално салдо от 17 690,87 лв. и крайна разполагаема сума в размер на 8 786,04 лв., е изчислено превишение в размер на 5 052,71 лв. Общият размер на получените от ревизираното лице доходи се равнява на 319 592,86 лв., а извършените разходи са в размер на 323 444,98 лв. Органите по приходите са приели, че Т. е получавала и други недекларирани доходи, представляващи наредени по банковите ѝ сметка суми от физически и юридически лица, както следва: за 2015 г. в размер на 5 023,50 лв.; за 2016 г. в размер на 32 623,59 лв.; за 2017 г. в размер на 37 434,04 лв.; за 2018 г. в размер на 264 213,63 лв. и за 2019 г. в размер на 277 311,87 лв. С Решение 1973/15.12.2022 г., издадено в производството по оспорване на процесния РА по реда на чл. 152 ДОПК, директорът на дирекция ОДОП София е формирал извод за частична основателност на жалбата, в частта срещу включените в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ суми, внесени по банкови сметки на жалбоподателката, като друг недеклариран доход. В тази насока административният орган е приел, че от събраните при ревизията доказателства е видно, че получените и съответно преведените впоследствие на застрахователните брокери от Т. суми са близки по стойности, като са формирани известни разлики, от което следва недоказаност на твърдението на ревизиращите, че същите са получени без основание и представляват друг необлагаем доход. В резултат на това, е постановено и изменението на установените с РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2015 г. 2018 г. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, ревизионният акт е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Прието е за доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което и данъчната основа за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ правилно е определена по особения ред. Мотивирано са споделени констатациите на приходните органи за недоказаност на твърденията на Т. за начална разполагаема сума към 01.01.2014 г. в размер на 50 000 лв., получени от бригади в САЩ, както и за наличие на сума в размер на 40 000 лв., представляваща сватбени подаръци. Съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели, изслушани в хода на съдебното производство, касаещи размера на получените от Т. и съпруга ѝ парични подаръци по време на сватбено тържество, проведено на 28.05.2016 г. В заключение е формиран извод за материална законосъобразност на процесния ревизионен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да се отразяват на валидността и на законосъобразността на спорния ревизионен акт. След установяване наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, приходните органи са връчили на ревизираното лице уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК по електронен път, в което е посочено, че ревизията ще бъде проведена по особения ред поради наличие на основанието, предвидено в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са съпоставили получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано превишение на разходите над доказаните доходи, т.е. недостиг на парични средства, за данъчните периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Констатирано е и несъответствие между получените по лични сметки на Т. суми във връзка с осъществяваната от нея застрахователна дейност и съответно преведените средства към регионален застрахователен координатор, за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Поради това правилно е прието от органите по приходите наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред наличие на данни за укрити доходи. Основният спорен по делото въпрос се свежда до това правилно ли е определена началната разполагаема от Т. сума към 01.01.2014 г., както и обосновано ли е отхвърлена защитната теза на лицето за получени на 28.05.2016 г. суми в общ размер от 40 000 лв. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ревизираното лице за налична разполагаема сума от 50 000 лв. към 01.01.2014 г., получена като трудово възнаграждение по време на бригади в САЩ през 2011 г. и 2012 г. По делото се съдържа договор за участие в програма Work and travel USA 2011 (л. 46, том 1), който урежда единствено участие на лицето в програма за културен обмен, но не регламентира размера и начина на изплащане/ получаване на възнаграждение. Получаването на сума в общ размер от 50 000 лв. не се установява от представените на чужд език 12 бр. чекове (л. 48- л.49 от делото), съставени през 2011 г., в които са посочени разнородни суми, но без посочване на вида на валутата и конкретното основание за получаването им. Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства, сочещи, че Т. е съхранявала в брой твърдените като получени в САЩ средства в продължение на две години и действително е разполагала със същата към 01.01.2014 г. Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, лицето да е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. за реализираните доходи от положен труд в чужбина. Недоказани са останали и твърденията на Т. за получени през 2016 г. средства в общ размер на 40 000 лв., представляващи подаръци от гости на сватбеното й тържество. Представеният списък, сочещ присъствие на 385 човека на празненството и писмени обяснения на малка част от гостите са крайно недостатъчни да обосноват извод за действително получаване на посочената сума. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал и показанията на изслушаните по делото свидетели, присъствали на сватбеното тържество. Същите на първо място не кореспондират с доказателствата по делото и с твърденията на ревизираното лице, доколкото според представения списък гостите на тържеството са били 385, а според свидетелите Т. и М. присъствалите са около 450 500 човека. На следващо място, свидетелите дават разнопосочни сведения относно общия размер на получената като подаръци сума. Същевременно, както правилно е посочил административният съд, липсват каквито и да е доказателства, че подобна сума е била съхранявана в брой от жалбоподателката през процесните периоди. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че от приходните органи, а и от съда, не е съобразено, че преведените суми по банковите му сметки не представляват получени без основание средства и не следва да бъдат облагани. Напротив, установено е, че в действителност получаваните по лични сметки суми представляват плащания от физически и юридически лица, които Т. е обслужвала в рамките на извършваната от нея застрахователна дейност. В случая решаващият орган е извършил подробен анализ на получените от Т. суми по банкова сметка и съответно преведените такива към регионален застрахователен координатор (Р. Х.) и застрахователни брокери. Твърденията и представените доказателства от ревизираното лице са кредитирани в цялост, като е прието, че кореспондират с представени обяснения от обслужвани от ревизираното лице дружества. Поради това, констатираната положителна разлика между размера на получените по личните банкови сметки суми и преведените впоследствие такива към застрахователни брокери за целия ревизиран период, правилно е включена в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като друг недеклариран доход на ревизираното лице. Неоснователно е и касационното оплакване за недопустимо извършване на съдебен контрол за законосъобразност на ревизионните актове, издадени на С. Т. и на съпруга й (Ф. Т.) в две отделни съдебни производства, като в тази насока не са изложени конкретни доводи както в хода на първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция. В случая, видно от констатациите в ревизионния доклад, в паричните потоци за 2017 г. на Т. е включена като постъпление сума в размер на 8 336,98 лв., представляваща установено превишение на доходите спрямо разходите при ревизия, извършена успоредно на съпруга й. Следователно, приходните органи са съобразили относимите за облагането на ревизираното лице факти, установени при ревизията на съпруга й, а при оспорването на процесния РА не са изложени твърдения за наличието на други обстоятелства, които не са взети предвид от ревизиращите, респ. от решаващия орган или от първоинстанционния съд. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1 056,45 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение