Решение № 7664 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2743 от 22.01.2026 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело № 10346/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Общината срещу Уведомление № 99-00-6-482-/13/ от 20.09.2024 г., на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж "2014-2020г. (ОПРР), в частта по т. 1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че е спазена законоустановената форма на оспорения административен акт. Според него последният е издаден при липса на фактически и правни основания. Твърди, че актът е постановен и в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопрозводствените правила. Административният орган е смесил производството по отказ за верификация с производството по извършване на финансова корекция. Не е спазена процедурата по чл. 99 АПК. Съдът не е обсъдил всички доводи и възражения в касационната жалба.

Моли за отмяна на съдебния акт и за отмяна на постановения административен акт. Претендира съдебни разноски.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 -2020 г., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи и моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Уведомление № 99-00-6-482-/13/ от 20.09.2024 г., на ръководителя на УО на ОПРР, в частта по т. 1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7.

За да отхвърли подадената пред него жалба съдът е приел за установени следните факти:

Между Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. от една страна, и Столична община, от друга страна, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.001-0002-C01, № РД -02-37-20/16.02.2018 г. Съгласно този договор Столична община е бенефициер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по проектно предложение „Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г.

В изпълнение на договора и след провеждане на обществена поръчка, бенефициерът Столична община е сключил договори за изпълнение с различни изпълнители, по които са постъпили сигнали за нередности и са извършени административни проверки. В резултат на същите, ръководителят на УО е определил следните финансови корекции:

1.С Решение № РД-02-36-326/12.03.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи (42 638.65 лв.) по Договор № BG16RFOPOO1 -1.001-0002-С01-S-04 от 07.06.2018 г. с изпълнител „ПСТ Груп“ ЕАД.

2.С Решение № РД-02-36-325/12.03.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи (55 243,56 лв.) по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител „Джи Пи Груп“ АД.

3.С Решение № РД-02-36-698/20.06.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи (55 243,56 лв.) по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител „Джи Пи Груп“ АД.

4.С Решение № РД-02-36-1298/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи (216 288,55 лв.) по Договор № BG16RFОР001 -1.001-0002-С01-U-05 от 21.08.2018 г. е изпълнител „Конкредо" ЕООД.

5.С Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи (459 583,90 лв.) по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-07 от 26.07.2022 г. с изпълнител „Парсек Груп" ЕООД.

6. С Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи (9 771 505,40 лв.) по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-06 от 13.07.2022 г. с изпълнител „Трейс Груп Холд“ ЕООД.

7.С Решение № РД-02-14-1599/03.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи (9 771 505,40 лв.) по Договор № BG16RFOPOO1 -1.001-0002-С01-S-06 от 13.07.2022 г. с изпълнител „Трейс Груп Холд" ЕООД.

Горните решения са обжалвани по съдебен ред и са предмет на отделни самостоятелни съдебни производства.

В акта е посочено, че на основание чл. 75, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. В ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) са извършени описаните по-горе финансови корекции.

Във връзка с приключване на процедурата по одобрение на Искане за жкончателно плащане, № 6, по АДБФП № BG16RFOP001-1.001-0002-C08, от ръководителя на УО е издадено уведомление, съдържащо 8 точки, с което се уведомява бенефициера - Столична община, че общият размер на неверифицираните разходи е 3 968 731,88 лв. от които 3 024 445,78 лева – извършени финансови корекции.

Уведомлението е оспорено от Столична община изцяло, но доколкото е налице влязло в сила определение за прекратяване на производството по т. 8 от оспореното Уведомление, то съдът се е произнесъл относно законосъобразността на акта, в частта по точки от 1 до 7 включително.

При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Според съда актът в частта по т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, е законосъобразен, тъй като в тази част е намален размерът на верифицираната сума със средства общо в размер на 3 024 445,78 лева за сметка на БФП поради извършването на финансови корекции. Налице са издадени решения, с които са определени финансовите корекции, които са извършени в цитираните по-горе точки от акта. Съдът е изложил, че наличието на акт за определяне на финансова корекция, чието изпълнение не е спряно, се явява фактическото основание за извършване на корекциите и за издаване на процесния акт.

Така мотивиран е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

По съответствието на решението с материалния закон съдът намира следното:

За да намали размера на верифицираната сума със средства в общ размер на 3 024 445,78 лева за сметка на БФП УО на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършил 7 финансови корекции, определени със следните решения:

1.Решение № РД-02-36-326/12.03.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOPOO1 -1.001-0002-С01-S-04 от 07.06.2018 г. с изпълнител „ПСТ Груп“ ЕАД.

2.Решение № РД-02-36-325/12.03.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител „Джи Пи Груп“ АД.

3.Решение № РД-02-36-698/20.06.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-02 от 03.05.2018 г. с изпълнител „Джи Пи Груп“ АД.

4.Решение № РД-02-36-1298/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFОР001 -1.001-0002-С01-U-05 от 21.08.2018 г. е изпълнител „Конкредо" ЕООД.

5.Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-07 от 26.07.2022 г. с изпълнител „Парсек Груп" ЕООД.

6.Решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.001-0002-C01-S-06 от 13.07.2022 г. с изпълнител „Трейс Груп Холд“ ЕООД.

7.Решение № РД-02-14-1599/03.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOPOO1 -1.001-0002-С01-S-06 от 13.07.2022 г. с изпълнител „Трейс Груп Холд" ЕООД.

Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

С административния акт, в частта му по т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 административният орган е извършил финансови корекции по посочения в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ ред.

Извършването на финансова корекция от съответното плащане е задължително да се предхожда от издадения административен акт за нейното определяне.

Като фактическо основание за издаване на акта, в тази част, се сочат седем решения за определяне на финансови корекции. Видно от доказателства по делото решенията са обжалвани, но предварителното им изпълнение не е спряно.

В случая няма спор, а и от доказателствата по делото се установява категорично, че ръководителят на УО се е позовал на предходни актове на ръководителя на УО, издадени на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с които са определени корекции по договорите, във връзка с които е заявено и процесното искане за плащане. Не е дискусионен и размерът на определените допустими разходи по тях, а той е ясно посочен като точна стойност в акта на съответните места. Поради недвусмисленото дефиниране от кои разходи се извършва корекцията и липсата на спор в тази насока, се явява установено и че финансовите корекции се извършват от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

Следва да се посочи още, че правната стабилност на решението, обективиращо волеизявлението за определяне на финансова корекция, не е релевантна за упражняване правомощието по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ юридически факт. По аргумент от същата разпоредба, решението, с което се определя финансовата корекция, подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл и доколкото законът придава на това решение последиците на влязъл в сила административен акт, то резултатът от евентуалното негово оспорване не е нито относим, още по-малко преюдициален факт по отношение предпоставките за издаване на акта по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Неоснователни са доводите на касатора, че административният орган е смесил производството по верификация с производството по извършване на финансова корекция. Видно от мотивите и от посочените правни основания, с акта се извършват финансови корекции на основание чл. 75 ЗУСЕФСУ, а не се отказва верификация. Актът не е издаден на основание чл. 99 АПК, с оглед на което неотносими са твърденията в касационната жалба за нарушена процедура по чл. 99 и следващите АПК.

Въз основа на изложеното съдът намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане съдът следва да осъди Столична община да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира ответника по делото, направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 102,26 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и представляващи евровата равностойност на 200 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение