Решение № 7096 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от " Пирин Турс 2002" ЕООД, гр. София, чрез адв. М. Пенева, против решение 5446 от 17.02.2025г. по адм. дело 10883/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението. Не претендира разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуални представители в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Димитров оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд по жалба на " Пирин Турс 2002" ЕООД е Решение 000030-11070/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане на дружеството с вх. М - 26 - П - 741/ 18.09.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 20 314,73 лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 100 000 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и в предписаната от закона писмена форма. За да обоснове извод за материална законосъобразност на оспореното решение, съдът е счел, че редът по ДОПК не е приложим, съгласно чл. 92 от Закона за хазарта. В случая законната лихва е имуществена вреда, която е претърпяна от незаконосъобразен индивидуален административен акт решение 000030-6802/26.07.2022г. на ИД на НАП, отменен с влязло в сила решение 6357 от 31.10.2022г. по адм. дело 7554/2022г. на АССГ, с което е било постановено дължимост на таксата от 100000 лв., впоследствие върната с решение 000030 -2633/29.03.2023г. на същия орган. АССГ е изложил съображения, че законната лихва се явява имуществена вреда за дружеството и следва да се претендира по реда на ЗОДОВ и за ответника не съществува задължение да издаде позитивен акт по реда на чл.21 и сл. АПК за възстановяване на лихвата. Решението е правилно и не страда от пороци, обуславящи отмяната му. Спорът между страните е по приложение на материалния закон. В касационната жалба е релевиран довод за допуснато нарушение на процесуален закон, без да са посочени конкретни процесуални нарушения, които да покриват съдържанието на "съществени нарушения на съдопроизводствените правила" като касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което това оплакване се оставя без обсъждане от касационната инстанция, предвид нормата на чл. 218, ал.1 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда за материална компетентноста на ИД на НАП да се произнесе по направеното до него искане за плащане на лихва върху върната като недължимо платена такса от 100 000 лв. с решение 000030 - 2633/29.03.2023г. на същия орган. По така направеното искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Законосъобразни са изводите на съда за постановен административен акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е сезиран по реда на АПК, поради което и предвид материалната компетентност, същият се е произнесъл с индивидуален административен акт, с който е постановил отказ да уважи искане за заплащане на лихви върху недължимо поискана и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, впоследствие върната на " Пирин Турс 2002" ЕООД с решение 000030 -2633/29.03.2023г. на ИД на НАП. Законът за хазарта е специален закон, като в чл. 92 са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по ал.1-3 от чл. 92 ЗХ, в които не подадат такси и лихви към тях по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. В случая Пирин Турс 2002 ЕООД е депозирало искане за прихващане или възстановяване на конкретно определена от него сума (20314.73 лв.), за която твърди, че представлява законна лихва за забава за периода 11.05.2021г до 25.04.2023г. върху платената от него и в последствие върната от НАП сума в размер на 100 000 лв., представляваща недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игрални автомати. По изложените вече мотиви настоящият съдебен състав приема, че произнасянето на изпълнителния директор на НАП по повод наличието/липсата на основание за заплащане на лихва върху главница, формирана от такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, респективно споровете относно правните и фактически последици от подобно (не)произнасяне, включително дължимостта на лихви, не подлежат на разглеждане по реда на ДОПК, който е специален и е само за изрично предвидени в кодекса хипотези. Приложението по аналогия (чл. 49, ал. 2 от Закона за нормативните актове) и на процедурни правила, създадени за администриране и контрол за законосъобразност на данъчното облагане, трябва да се счита изключено на основание чл. 60 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 16 от ЗХ (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая изпълнителният директор на НАП се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за хазартна игра и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз и приключил спор относно размера на дължимата за продължаването му държавна такса. От тази гледна точка се налага извод, че с издаването на този акт изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Спорът относно наличието на фактическо и правно основание за удовлетворяване на искането на Пирин Турс 2002 ЕООД, именно чрез издаване на индивидуален административен акт е въпрос относно съществуването и възможността за защита по този ред на твърдяното право на вземане в размер на 20 314,73лв., представляващо лихва върху недължимо събрана държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, който правилно е разрешен от първата инстанция. За изпълнителния директор на НАП не съществува задължение да удовлетвори искане с подобно съдържание, доколкото нито в ЗХ, нито в Закона за държавните такси съществува общо правило, според което връщането на недължимо събрани такси по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се осъществява задължително заедно с лихва. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗХ регламентира, че недължимо платени или събрани суми по ал. 1-3 (такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение, глоби и лихви) и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК, но подобно препращане липсва за таксите по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ. Следователно уредбата относно дължимостта на лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК не е приложима за таксата, връщането на която се твърди, че поражда право на парично вземане в размер на лихвата върху нея. По изложените съображения се налага извод, че изпълнителният директор не е бил длъжен да признае и установи по размер твърдяното от Пирин Турс 2002 ЕООД вземане и да го удовлетвори по административен (доброволен) ред чрез издаване индивидуален административен акт. Правилно и законосъобразно АССГ е приел, че за изпълнителният директор на НАП не е налице законово задължение да удовлетвори искането на Пирин Турс 2002 ЕООД за заплащане на сумата 20 314.73 лв. чрез издаване на индивидуален административен акт, с който да признае това вземане (в същия смисъл виж и решение 1884/26.02.2025 г., постановено по адм.д. 9752/2024 г. по описа на Върховния административен съд). По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение