Решение № 8346 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2016 г.

Решение № 8346 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Л. Д., от гр. П., за отмяна на влязлото в сила Решение № 12687/26.11.2015 г., постановено по адм. дело 5280/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, с което е оставено в сила Решение № 145/1.04.2015 г., постановено по адм. дело № 109/2015 г., по описа на Административен съд П.. В искането не се сочи нито едно конкретното основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК, а са изложени общи доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответникът - Директора на ТП на НОИ гр. П., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 145/1.04.2015 г., постановено по адм. дело № 109/2015 г., по описа на Административен съд П., е отхвърлена жалбата на С. Л. Д., чрез пълномощника му Р. Д. Д., против Решение № 2/09.01.2015 г., на Директора на ТП на НОИ П., с което е отхвърлена негова жалба вх. № МП - 53843/22.10.2014 г. С Решение № 12687/26.11.2015 г., постановено по адм. дело 5280/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, решението на Административен съд П., постановено по адм. дело № 109/2015 г., е оставено в сила. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е налице, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането на С. Л. Д. не се навеждат доводи и не са представени доказателства за осъществяване на нито една от изброените хипотези. В хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК отмяна може да се иска, когато оспорения акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Такива данни по делото не са представени, нито пък се твърдят в искането за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение или определение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени съдебните актове, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения или определения. Данните по делото налагат категоричния и обоснован извод, че липсва решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Т. 5 на чл. 239 от АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърдения и доказателства в тази насока по делото няма. За да намери приложение хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е налице постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искателят не сочи доказателства за съществуването на подобен факт, което обосновава неоснователност на искането и в този случай. Останалите доводи на искателя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Отделно от това, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1- 6 от АПК на С. Л. Д., от гр. П., за отмяна на влязлото в сила Решение № 12687/26.11.2015 г., постановено по адм. дело 5280/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, с което е оставено в сила Решение № 145/1.04.2015 г., постановено по адм. дело № 109/2015 г., по описа на Административен съд П., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този краен извод в полза на ТП на НОИ гр. П. следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия