Решение № 5418 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2012 г.

Решение № 5418 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Стефан Георгиев против решение № 459 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1257/2011 г. на Административен съд гр. Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни доводи по съществото на спора. Приема се, че съдът неправилно е приел, че липсва недобросъвестно поведение, тъй като при завършената проверка са установени недопустими за подпомагане площи, което е било известно на жалбоподателя още при подаване на заявлението. Иска се отмяна на решението и връщането му на първоинстанционния за решаване от друг състав Касационният жалбоподател, заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява. Ответникът Христо Георгиев Христов, редовно призован, не се явява, вместо него адв. Нани Ненков от БАК. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, постановено в зависимост от представените доказателства и заключението на вещото лице. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на оспореното решение, поради нарушаване на процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване, тъй, като зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не бил страна по делото. Счита, че решението е недопустимо- отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Досежно заключението на прокурора относно надлежността на страната подала касационната жалба, настоящия състав, като съобрази установената константна практика по този въпрос на Върховния административен съд, го намира за неоснователно. В конкретната хипотеза съгласно чл. 11, чл. 27, ал. 3 и чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, компетентен орган е Разплащателната агенция, като на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП нейните функции се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Изпълнителния директор на фонда е и изпълнителен директор на разплащателната агенция, който според чл. 20а от ЗПЗП има представителни правомощия. Със заповед № 01- РД/ 1288/08.04.2011 г. той на основание чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на фонда и въз основа на решение на управителния съвет по протокол № 17 от 07.04.2011 г. е делегирал правомощия на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да подписва АУПДВ за изпълнителен директор на фонда. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по изложените съображения и не противоречи на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна при следните съображения: В производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, съдът по жалба на Христо Георгиев Христов от гр. Бургас, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01 - 6500/23070 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 73 от Регламент ( EO ) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от жалбоподателя общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 02/070709/34763 в размер на 15 337,79 лева. Съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административния акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му т. е. да е мотивиран, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - основание за оспорване по чл. 146, т 2 от АПК. Съдът е установил също и нарушения на чл. 26, 28, 35 и 36 от АПК. Прието е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 73 от Регламент № 796/2004 г. задължението за възстановяване на сумата, не се изпълнява, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да се установи по разумен начин от земеделския производител. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или ако той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на предвиденото в чл. 73 § 4 от Регламент № 796/2004 г. основание, съгласно което сумата не подлежи на възстановяване. Настоящата инстанция намира, че не са налице отменителните основания посочени от касатора и решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 59 от АПК административния акт, следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването - да е мотивиран. Фактически основания в оспорения АУПДВ, не се съдържат, което правилно е възприел решаващия съд. Изразът " новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" не може да бъде приет като фактическо основание. Какви са причините да бъде намалена допустимата за подпомагане площ, за кои парцели, по каква методика и на какво основание административния орган не е посочил в акта. Не става ясно от какво естество е тази " новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Ответника в настоящото производство е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от ЗПЗП и Регламенти с № 796/2004 г., № 1782/2003 г., № 479/2008 г. и № 73/2009 г. при подаване на заявлението за подпомагане по Схема за единно плащане на площ / СЕПП / и по Национално доплащане за площ / НДП /. В същото време, след подаване на заявлението са извършени административни проверки в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ по заявленията, а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 15 337, 78 лева - се явява недължимо изплатена, тъй като била плетена за недопустими за подпомагане площи по СЕПП - 12292,02 лева и по НДП -3045,77 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от ЗПЗП, разплащателната агенция извършва директни пращания по подадените заявления, след като установи тяхната истинност. В разпоредбата на чл. 47 от ЗПЗП е предвидена възможността разплащателната агенция да може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските и държавния бюджет. По делото не са събрани доказателства, а и във обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си земеделския производител е въвел в заблуждение органите на агенцията, нито, че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Напротив от данните по делото се установява, че не е констатирано умишлено наддеклариране. Съгласно § 2 на чл. 24 от Регламент № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други административни процедури, включително и проверки на място. Според чл. 28 на посочения регламент, всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки, ако има такива. Когато бъдат открити нередности, задължително следва да получи копие от контролния доклад. Ако пък нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността да подпише доклада му се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. При тази ситуация, независимо от " новопредставената информация " и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, Разплащателната агенция е била длъжна да предприеме други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълен обем верността на установените несъответствия, нито е установила причините довели до тези несъответствия. С оглед факта, че през 2009 г. са били извършени кръстосани проверки, които са установили, че част от заявените площи са допустими за подпомагане, това е било абсолютно необходимо, защото едва проверката през 2010 г. съгласно писмо № 02 - 049/3554 ги обявява за недопустими, без в акта да се сочи защо и по какви критерии са определени за такива. Така административния орган съществено е нарушил административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на оспорения акт. х Съдът съвсем основателно се е позовал на нарушения на чл. 34 и 36 от АПК, защото административния орган не е уведомил ответника по касационната жалба за започнатото административно производство, като така го е лишил от възможността да участва в него и да подкрепя твърденията си предоставяйки доказателства. Така без да има каквито и да е възражения и сведения, които да обсъди, административния орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства. Констатираното нарушение също е съществено, защото, ако земеделския производител бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до други правни изводи, направени на базата на друга фактическа обстановка, различни от тези които административния орган е направил. Освен това фактическите основания за издаването на оспорения акт не се съдържат и не могат да се извлекат и от други документи от административната преписка по издаването му, съгласно изискването на ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС на РБ. Писмата на които се позовава касатора не представляват основание за издаване на акта. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение