Решение № 12560 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Д. В. от гр. София, чрез представител по пълномощие адв. В. Замфиров от Софийска адвокатска колегия, против Решение 12407/19.07.2024 год., постановено по адм. дело 4206/2024 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение РС-39-1/09.02.2024 год. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменена регистрацията на марка с рег. 70492 SPAGHETTI COMPANY, словна, по отношение на всички услуги, за които е регистрирана, а именно: реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност от клас 35 на МКСУ и ресторантьорство от клас 43 на МКСУ, с действие на отмяната от датата на подаване на искане с вх. 97413-5/25.03.2022 год., и жалбоподателят е осъден за разноски. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърдението си сочи, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност представените и неоспорени доказателства за реално използване на марката от притежателя й, включително чрез други, регистрирани от него търговски марки, които се възприемат като дъщерни на процесната марка за дейността ресторантьорство. Оспорва извода на административния орган, възприет и от съда, че е безпредметно изследването на въпроса в какъв вид е използвана процесната марка, доколкото неправилно е оценен доказателствено договорът от 01.04.2008 год., с който маркопритежателят отстъпва безсрочна лицензия по отношение на марката на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД, както и са приети неоснователно за неотносими доказателствата във връзка с марките SPAGHETTI KITCHEN и SPAGHETTI KITCHEN BAR. Касаторът намира, че от събраните доказателства е видно, че в рамките на релевантния период под марките SPAGHETTI е осъществявана ресторантьорска дейност, поради което съдът е достигнал до неправилен извод, че марката не е действително използвана. По мнение на касатора, изводът на съда по отношение използването на марката е в противоречие с обективната действителност, доколкото използването й е факт, който не се нуждае от доказване с оглед развиваната ресторантьорска дейност и нейната известност. Оспорва се и извода на съда, че договорът за реклама от 01.09.2018 год. с продължителност от една година, е крайно недостатъчен за доказване използването на марката през релевантния период, с аргумента, че продължителността е без значение, доколкото е в рамките на 5-годишния период. Касаторът намира, че предприетите действия за защита на марката от неправомерното й използване без съгласието на маркопритежателя през 2018 год. и 2019 год. индикират за реалното използване на процесната марка. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв. В. Замфиров поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, доразвити в представени допълнително писмени бележки, в които се прави и искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът председателят на ПВ, в писмен отговор и допълнително представена молба от 11.10.2024 год. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Белишка, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Ц. К., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. Модева от Софийска адвокатска колегия, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на съдебното решение и претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред ПВ е започнало по искане с вх. BG/N/2007/97413-5/25.03.2022 год., подадено от В. К., с правно основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за отмяна регистрацията на марка с рег. 70492 SPAGHETTI COMPANY, словна, собственост на Л. Д. В., заявена за регистриране на 20.07.2007 год., регистрирана на 06.07.2009 год., със срок на действие 20.07.2027 год., за услугите от клас 35 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация) (МКСУ) реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност; и от клас 43 на МКСУ ресторантьорство. В искането е заявено, че притежателят на регистрацията не е използвал марката на територията на Република България в течение на последните пет години във връзка със стоките и услугите от класове 35 и 43, за които марката е регистрирана. В допълнение се сочи, че искането за отмяна регистрацията на процесната марка е продиктувано и от постановения отказ от регистрация на марка Spaghetti Company PIZZA PASTA MODERNISTA по заявка с вх. 148999/29.12.2017 год. от В. Ц. К. поради уважаване на подадената от Л. В. опозиция, което е породило необходимост от подаване на нова заявка за регистрация на комбинирана марка Spaghetti Company с вх. 165778/18.03.2022 год. В хода на проведеното пред ПВ производство по искането, между страните са разменени книжа и на маркопритежателя е осигурена възможност за представяне на възражение по искането за отмяна на регистрацията. Във възражението си маркопритежателят обосновава реално използване на марката в релевантния 5-годишен период, съгласно лицензионен договор от 01.04.2008 год., с който правото на ползване е предоставено на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД. Сочи, че под марката SPAGHETTI COMPANY е създадена от него верига ресторанти в съдружие с В. К.. На 22.08.2017 год. Л. В. е прехвърлил дружествените си дялове, но е запазил собствеността върху марката. Твърди, че след тази дата не е давал съгласие за използването й, но въпреки това същата продължава да се ползва активно в търговски обекти с наименованието SPAGHETTI COMPANY, находящи се в гр. София, на бул. Витоша 150 и в търговските центрове Сердика Център и Мол България. При извършена в интернет справка, собственикът на марката е установил, че е налице регистриран домейн, съдържащ изцяло марката (www.spaghetti-company.com), без да са посочени данни за притежателя му, нито за собственика на търговските обекти, които са посочени в него, но са налични множество снимки на търговските обекти, намиращите се в тях табели и интериор, върху които е поставена търговската марка SPAGHETTI COMPANY. При посещение на място на тези търговски обекти се установява, че всеки от тях използва притежаваната марка чрез поставени на входовете табели, на витрините, върху меню, подложки за хранене, салфетки и на други видни места във вътрешността на обектите. В тази връзка маркопритежателят е подал искане за съдействие по чл. 81 от ЗМГО (отм.) с вх. 70-00-1417/02.08.2018 год., повторно искане с вх. 70-00-1269/24.06.2019 год., както и сигнал по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, вследствие на които от страна на ПВ са наложени имуществени санкции. Въпреки тези действия, ползването на марката без съгласие на собственика й е продължило. В подкрепа на твърдението, че марката е ползвана от притежателя й в релевантния 5-годишен период, към възражението са представени още лицензионен договор от 20.07.2017 год. между Л. В. и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД (в който В. е съдружник до 2019 год.) за предоставяне безвъзмездно неизключителното право да се ползват собствените търговски марки на В. Spaghetti Kitchen, комбинирана, рег. 98358 и Spaghetti Kitchen*Bar, комбинирана, рег. 98359; договор за франчайз от 01.09.2020 год. между Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД (с управител и едноличен собственик Л. В.) и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД, с който на последното са отстъпени възмездно правата за извършване на ресторантска дейност под търговските марки на франчайзодателя Spaghetti Kitchen и Spaghetti Kitchen*Bar в собствените на франчайзодателя ресторанти Спагети Кичън енд Бар в гр. София, пл. Света Неделя 3 и Спагети Кичън в гр. София, ул. Шести септември 9; договор за реклама от 01.09.2018 год., сключен между Ейнджълс Естейт АД и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД и фактура от 03.09.2018 год.; Договор 200925/25.09.2020 год. между Катани Трейд ООД и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД, с който последното дружество се задължава да закупува за срока на договора минимално количество продукти с марка Сан Бенедето на стойност 50 000 лева за обектите си Spaghetti Kitchen и Spaghetti Kitchen*Bar; Договор за доставка І-07-2020/28.08.2020 год. между С и Д Комерсиал ООД и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД за доставка на стоки, включващи високоалкохолни напитки и вина, безалкохолни напитки, пиво и тютюневи изделия по продуктова листа; Договор от 01.11.2020 год. за предоставяне на консултантски, маркетингови и дигитални услуги, сключен между Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД и Мини Маркет ООД; изображения на брандирани с марките Spaghetti Kitchen и Spaghetti Kitchen*Bar менюта, подложки, салфетки и др. пособия. Маркопритежателят се позовава и на хипотезата по чл. 21, ал. 3, т. 1 от ЗМГО, според която за реално използване на марката се счита и използването й във вид, който не се отличава съществено от вида, в който е регистрирана, независимо дали видът, в който се използва е регистриран като друга марка на същия притежател. Искането и възражението на маркопритежателя са били разгледани от назначения от председателя на ПВ състав по спорове, който в становище от 31.01.2024 год. приема, че искането е основателно и регистрацията на марката SPAGHETTI COMPANY с рег. 70492 следва да се отмени по отношение на всички услуги, за които същата е регистрирана в класове 35 и 43 на МКСУ. Съставът е приел, че единственото доказателство, относимо към използването на процесната марка е договорът от 01.04.2008 год., с който маркопритежателят отстъпва безсрочна лицензия по отношение на атакуваната марка на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД, а останалите договори касаят марките Spaghetti Kitchen и Spaghetti Kitchen Bar, поради това съставът е достигнал до извода, че не е доказана търговска употреба на знака, поради което е безпредметно изследването на въпроса в какъв вид е използвана процесната марка. Председателят на ПВ е възприел изцяло становището на състава по спорове и при идентичност на мотивите е издал оспореното пред АССГ Решение РС-39-1/09.02.2024 год., с което е отменена регистрацията на марка рег. 70492 SPAGHETTI COMPANY, словна, за всички стоки и услуги от класове 35 и 43 на МКСУ, за които същата е била регистрирана. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 76, ал. 8 във вр. ал. 7, т. 3 от ЗМГО, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени законовите изисквания за форма и мотивираност на акта, същият съдържа правни и фактически основания за издаването му, които са непротиворечиви. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. Като е анализирал разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от ЗМГО, съдът е приел, че използването на марката следва да съответства на нейната основна функция да отличава стоките и услугите на маркопритежателя от тези на други лица, като доказателствата за реално използване следва да доказват създаден пазарен дял на съответните стоки или услуги, без законът да въвежда количествен критерий по отношение на тях. Позовал се е на установените с решение от 11 март 2003 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-40/01 принципи за оценяване реалното използване на марка, в светлината на които е разгледал приетите по делото доказателства за реално използване на марката в релевантния период, за който съдът е приел, че 5 години, считано до датата на подаване на искането за отмяна или от 25.03.2022 год. до 25.03.2017 год. Достигнал е до извода, че представените от маркопритежателя доказателства не установяват реално използване на процесната марка през релевантния период за услугите, за които е регистрирана, тъй като е представен един единствен договор за реклама. Приел е и че доказателствата не обосновават извод за трайно непрекъснато използване на марката във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана. Посочил е, че въпреки липсата на количествен критерий за обема на ангажирания доказателствен материал, за да се приеме, че е налице реално използване, то представените доказателства трябва да са в състояние да обосноват извод за трайно, непрекъснато, системно използване на знака, насочено към създаване на разпознаваемост на марката в съответния пазарен сектор, а не използването да бъде насочено единствено към запазване на предоставените от марката права. Съдът се е аргументирал, че представените доказателства касаят различни периоди и различни марки, без да обосновават извод за трайно, системно и непрекъснато използване на процесната марка за обозначаване на услугата ресторантьорство от клас 43 на МКСУ. Възприел е изцяло извода на органа, че се доказва единствено намерение за развиване на дейността, но не и че то е реализирано, доколкото е представена една единствена фактура на стойност по-малка от 5 000 лева и касаеща ограничен период от време. Съдът е формирал краен извод, че доказателствата в тяхната съвкупност, дори без да се извършва преценка за наличие на хипотезата по чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗМГО, не установяват налагане и запазване на пазарен дял, създаване на отличителност и разпознаваемост на марката в съответния сектор на предоставяне на услуги, каквато е нейната основна цел. Така мотивиран, съдът е достигнал до решаващ извод, че оспореното пред него решение на председателя на ПВ е законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Л. В. като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Съдът приема за неправилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че не е доказано реално използване на марка рег. 70492 SPAGHETTI COMPANY в релевантния 5-годишен период. Производството е инициирано по искане с правно основание чл. 35, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗМГО. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Видно е, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО предвижда две основни хипотези, при осъществяването на които регистрацията на марката може да бъде отменена, като и двете са обвързани с липсата на реално използване на марката. ЗМГО транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436) - § 3 от ПЗР на ЗМГО. С посочената Директива е отменена Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директива 2008/95/ЕО), която от своя страна отменя Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Първа директива 89/104/ЕИО). Съдържанието на релевантните разпоредби и в трите директиви е идентично, поради което и практиката на Съда на Европейския съюз, постановена по всяка от директивите по отношение на тези разпоредби, е приложима. Поради това, определеното в националното законодателство понятие реално използване на марка следва да бъде тълкувано в съответствие с разпоредбите на приложимата директива и разбирането на СЕС за понятието. С оглед горното, под понятието реално използване на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода на стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. В настоящия случай, искателят В. К. твърди, че използването на процесната марка е било преустановено за непрекъснат период от 5 години. Правилно първоинстанционният съд е приел, че релевантният период обхваща петте години до датата на подаването на искането за отмяна на регистрацията на марка, т.е. времето от 25.03.2017 год. до 25.03.2022 год. Неправилен е обаче изводът му, че от страна на маркопритежателя не са представени доказателства за използването на марката, което отговаря на основната й функция. Този извод е формиран при неправилна оценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Безспорно се установява по делото, че с договор от 01.04.2008 год., сключен между маркопритежателя Л. В. и Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД, на дружеството е предоставено безвъзмездно неизключителното право да ползва марка SPAGHETTI COMPANY, рег. 70492, като лицензията се отнася до всички видове стоки и услуги, за които марката се ползва със закрила съгласно регистрацията й. Безспорно е също така, че касаторът е притежател на две други марки - Spaghetti Kitchen, комбинирана, рег. 98358 и Spaghetti Kitchen Bar, комбинирана, рег. 98359, неизключителното право на ползването на които е предоставено също безвъзмездно с лицензионен договор от 20.07.2017 год. на дружеството Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД (впоследствие с променена правно-организационна форма ЕООД, след продажбата на дружествените дялове на Л. В. на 10.05.2019 год.). Установено е също, че с договор от 01.09.2020 год. Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД отстъпва на Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД правата за извършване на ресторантьорска дейност под търговските марки на франчайзодателя Spaghetti Kitchen*Bar и Spaghetti Kitchen в собствените на франчайзодателя два ресторанта с наименованията на търговските марки, находящи се в гр. София. В него изрично е посочено, че предоставените на франчайзополучателя права обхващат всички фактически и правни аспекти на ресторантьорската дейност в описаните в договора заведения с търговски марки Spaghetti Kitchen*Bar и Spaghetti Kitchen, находящи се в гр. София. Налице са достатъчно данни с оглед горното за използване на марката от притежателя ѝ във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, чрез други лица със съгласието на притежателя. Не може да се приеме за правилен изводът на административния орган, възприет изцяло от съда, че останалите доказателства във връзка с търговските взаимоотношения на франчайзополучателя Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ЕООД договор за разрешаване използването на музикални и свързаните с тях литературни произведения с Музикаутор СНЦ, за покупко-продажба на вина и алкохолни напитки и други изделия, за осъществяване на реклама чрез промотиране на продукти под друга търговска марка, както и договорът от 01.11.2020 год. за осъществяване на маркетингов мониторинг и анализ по отношение на търговската дейност, изготвяне на маркетингов план, стратегия и криейтив в сферата на дигиталния маркетинг за бранда Спагети Кичън, както и развиване на онлайн облик, управление на рекламни кампании и др. под., в които са индивидуализирани търговските обекти Spaghetti Kitchen*Bar (пл. Света Неделя 3) и Spaghetti Kitchen (ул. Шести септември 9), индикират единствено за предприети действия по реализация на ресторантьорска дейност със съгласието на маркопритежателя под марките Spaghetti, т.е. за едно намерение, но не и за реалното й осъществяване. Този извод е житейски и икономически нелогичен, дори без известността на посочените заведения сред обществото, в каквато насока са били изложени твърдения и от касатора, доколкото по делото се съдържат и доказателства за извършени плащания, като цитираната от съда фактура от 03.09.2018 год. по договора с Ейнджълс Естейт АД. Закупуването на стоки с цел предлагането им като част от ресторантьорските услуги за трети лица, осъществявани в собствените/ползваните търговски обекти, с наименования, които са идентични на притежаваните от лицето марки (включително чрез предоставените на трети лица права за ползването им) сочи недвусмислено, че услугата е предоставяна, при това именно под знака на процесната марка, във вид, който не се различава съществено от вида, в който тя е била регистрирана, чрез другите притежавани от касатора марки - Spaghetti Kitchen*Bar и Spaghetti Kitchen. Все в този контекст са и представените в административното производство доказателства за брандирани менюта, подложки за маси и др., носещи знаците на тези две марки. Неправилен е и изводът на органа и съда, че не е категорично доказано използването на процесния знак по отношение предоставянето на услуги по реклама. В тази връзка не е оценена правилно доказателствената стойност на договора от 01.09.2018 год. с Ейнджълс Естейт АД, доколкото е прието, че продължителността му от 1 година е крайно недостатъчен период за доказване използването на атакуваната марка в релевантния 5-годишен период. Ясно в договора е посочено, че дружеството Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД предоставя рекламните услуги в обектите си ресторант Спагети Кичън в гр. София, ул. Шести септември 9 и ресторант Спагети Кичън в гр. София, пл. Св. Неделя, с цел стимулиране на продажбите на продуктите на възложителя Ейнджълс Естейт АД, които представляват вина. Без значение за факта на използване на марката е продължителността на предоставяната услуга, доколкото непрекъснатостта на периода от 5 години, визирана във втората хипотеза на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО, има отношение от една страна към липсата на използване на марката, а от друга към продължителността на периода, в който тази липса ще се счита за правно релевантна. Поради това, всяко доказано използване на процесната марка, дори да е за период по-кратък от релевантния 5-годишен такъв, води до извода, че не е налице основание за отмяна на марката съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Доколкото мотивът на органа, възприет изцяло от съда, да приеме, че не се доказва използване на марката за тези услуги, е единствено продължителността от 1 година на сключения между лицензополучателя и Ейнджълс Естейт АД договор за реклама, без да се отрича, че такива услуги са били предоставени, то не е изпълнена първата и основна предпоставка за отмяна на регистрацията, установена в чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗМГО. Използването на марката трябва да бъде доказано през релевантния период, но не и непрекъснато през този период. В този смисъл са Насоките на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и марковата практика - не е необходимо използването да е извършено през целия петгодишен период, а по-скоро да е в рамките на петте години. Разпоредбите относно изискването за употреба не изискват непрекъсната употреба (решение от 16.12.2008, Т-86/07, Deitech, EU:Т:2008:577, § 52). Ето защо, установяването на използване на процесната марка в релевантния петгодишен период е достатъчно за да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и без да е необходимо да се проследява използването през целия останал период (в този смисъл Решение 8971/19.07.2024 год. по адм. дело 10085/2023 год. по описа на ВАС, VІІ отд.). По изложените съображения, настоящата касационна инстанция достига до извода, че са налице достатъчно данни за реално използване на марка с рег. 70492 SPAGHETTI COMPANY, словна, по отношение на услугите, за които е регистрирана. Като е формирал извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, със следващата от това отмяна на административния акт. При този изход на спора касаторът по принцип има право на разноски за производството. В случая претенцията му е недопустима, като несвоевременно заявена. Искането за присъждане на разноски е направено след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото и са приключили устните състезания, макар и в депозираните в дадения от съда допълнителен срок писмени бележки. Същите обаче нямат за цел да осигурят на страната възможност да направи нови твърдения и искания, извън предвидените в процесуалния закон срокове за това, поради което искането за разноски се явява просрочено, и като такова е процесуално недопустимо. В допълнение, към искането за присъждане на разноски липсват данни за претендирания размер, както и доказателства за реално заплатени от страната разноски по водене на делото. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,