Решение № 1973 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. И. К. от гр.София, чрез адвокат М. Чечова срещу Решение 1193/ 22.02.2024г, постановено по адм.д. 11495 по описа за 2022г на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1040-21-901 от 29.11.2022г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата му доводи и оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и е кредитирал заключението на съдебно-графологичната експертиза въпреки оспорването му. Моли за отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът Директора на ТП на НОИ-София град чрез пълномощника юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение 1193/ 22.02.2024г, постановено по адм.д. 11495 по описа за 2022г на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на Л. И. К. против Решение 1040-21-901 от 29.11.2022г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са отхвърлени нейни жалби с вх. 1012-21-1537, 1012-21-1538 и 1012-21-1539 от 21.11.2022г. и са потвърдени разпореждане 214-00-9309-5 от 29.09.2022г., разпореждане 214-00-9309-6 от 29.09.2022г. и разпореждане 214-00-9309-7 от 29.09.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Съдът приема, че Л. К. реално не е осъществявала трудова дейност по трудовото си правоотношение с Интерпроект.БГ ЕООД с вид осигурен 01" за периода от 04.09.2019 г. до 08.03.2020 г. с код за вид осигурен осигурен 01 за периода от 04.09.2019 г. до 08.03.2020 г. и вид осигурен 27 за периода от 09.03.2020г. до 08.04.2020г. С оглед на това счита, че заличените данни за нея по чл. 5 ал. 4, т. 1 КСО за осигурителен стаж и доход, правомерно са възприети от директора на ТП на НОИ София-град като обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, предвиждаща възстановяване на добросъвестно получените от К. парични обезщетения за безработица за периода от 09.04.2020 г. до 12.11.2020 г. в размер на 5608,36 лв. главница. Тези изводи са направени след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства със заключението на съдебно-графологичнатата експертиза, което е напълно възприето. Показанията на разпитаната свидетелка не са кредитирани с доверие, а представените трудова книжка 112215, серия Щ, на името на Л. И. К. в частта на съдържащото се в нея вписване на трудов стаж в Интерпроект.БГ ЕООД, заповед за прекратяване на трудов договор 075/16.06.2014 г. и трудов договор 33/02.09.2019г., сключен между Л. И. К. и Интерпроект БГ ЕООД са изключени от доказателствата по делото поради неистинността им. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заявление, вх. 903321-2632/10.04.2020г. на ТП на НОИ - София град, Л. И. К. е направила искане за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда и условията на чл.54а от КСО. С Разпореждане 214-00-9309-1/05.05.2020 г. исканото обезщетение е отпуснато за периода от 09.03.2020 г. до 08.11.2020 г. в размер 37.64 лв. дневно. С Разпореждане 214-00-9309-4 от 26.11.2020г., е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица, на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.54а ал.1 т.1 от КСО, поради започване на трудова дейност. По повод извършена проверка по спазването на осигурителното законодателство, е осъществен контрол по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на осигурителя ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, ЕИК 201823519, приключила с Констативен протокол КВ-5-21- 01150639/21.06.2022 г. От контролните органи при ТП на НОИ - София град са изпратени задължителни предписания за представяне на необходимите за извършване на ревизията документи до дружеството-осигурител и за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44 - 46 от АПК до наетите по трудови правоотношения лица, сред които и до Л. И. К., за изясняването на факти и обстоятелствата, свързани с възникването на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1т.3 от ДР на КСО. Пощенската пратка за К. е върната в ТП на НОИ - София град с отбелязване отсъства на 16.05.2022г, а за дружеството неполучена, в цялост. Въпреки предприетите действия не е осъществен контакт със собственик и управител на дружеството или с негов законен представител, или с упълномощено длъжностно лице. При проверката е установено, че за периодите от м. 01.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 01.2022 г. ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица, сред които и Л. К., без да се внасят дължимите осигурителни вноски, с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. В резултат на установените при проверката на дружеството обстоятелства: деклариране от физическите лица, че полагат труд в хранителни магазини и столова, а заявения предмет на дейност на дружеството е консултантска дейност по информационни технологии, липсата на подадени годишни данъчни декларации, липсата на регистрирани касови апарати, съответно на търговски обороти и приходи, от които е можело да изплаща декларираните възнаграждения, както и при установяването, че в магазина на адрес: гр. София, ул. Алеко Туранджа до блок 23, е наличен касов апарат, но той е регистриран на друго дружество, на ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, ЕИК 201823519, са издадени задължителни предписания ЗД-1-21-01150576/21.06.2022 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периодите от м. 01.2018 г. до м.06.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 01.2022 г., в т.ч. и за Л. И. К., с вид осигурен 01 за периода от 04.09.2019 г. до 08.03.2020 г. и вид осигурен 27 за периода от 09.03.2020г. до 08.04.2020г. Предвид неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на дружеството ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, ЕИК 201823519, са предприети действия за служебно заличаване на подадените данни за лицето по чл. 4 от КСО. С Разпореждане 214-00-9309-5 от 29.09.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено предходно издаденото разпореждане за отпускане на отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от КСО. С Разпореждане 212-00-6275-6 от 29.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. С Разпореждане 212-00-6275-7 от 29.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено Л. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 09.04.2020 г. до 12.11.2020 г. в размер на 5608,36 лв. главница. Органът по осигуряване за безработица приема, че след като К. не е осигурено лице, неоснователно й е била отпусната ПОБ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО. Л. К. е обжалвала с отделни жалби посочените три разпореждания пред директора на ТП на НОИ София град, който с Решение 1040-21-901/29.11.2022г. е отхвърлил жалбите й и потвърдил разпорежданията. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава. От тази нормативна регламентация следва, че правото за получаване на паричните обезщетения за безработица е свързано с наличието на осигуряване към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на това обезщетение. Осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т. 3 ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. По делото точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат липса на осигуряване на К. за осигурените социални рискове, включително за безработица. Релевантният факт на упражнявана трудова дейност в дружеството от К. за периода от 04.09.2019 г. до 08.03.2019 г. е недоказан както в административното, така и в съдебното производство. Касационният състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Правилни и в съответствие с безспорно установените факти в хода на първоинстанционно производство са изводите на съда, че по отношение на търговското дружество не се установява реална дейност - няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративното и подоходно облагане и за подавани Годишни финансови отчети, липсва фискално устройство и регистриран търговски обект, не са установени извършвани от дружеството доставки на обекти магазини за хранителни стоки, както и осъществяването на каквато и да било търговска дейност. В тази връзка административният съд обосновано е стигнал до заключение, че недоказаната стопанска дейност няма как да е обвързана с дейността на наети по трудово правоотношение лица. Правилно са изключени от доказателствата по делото представените трудова книжка 112215, серия Щ в частта на съдържащото се в нея вписване на трудов стаж в Интерпроект.БГ ЕООД и трудов договор 33/02.09.2019г., сключен между Л. И. К. и Интерпроект БГ ЕООД с оглед заключението на съдебната експертиза, че са неистински (неавтентични), тъй като не носят подписа на С. С., посочен в тях като управител на търговското дружество. Въпреки направеното оспорване за необоснованост, не са налице основания заключението да не бъде възприето от съда, тъй като изложените доводи не сочат данни за непълно, неясно, некомпетентно и/или необективно изготвяне. Ако Л. К. не е била съгласна с констатациите, е следвало да поиска събиране на допълнителни допустими доказателства, включително чрез повторна или допълнителна експертизи по смисъла на чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което не е направено. Показанията на разпитаната свидетелка К. с основание не са ценени с оглед прекия й интерес от изхода на водения съдебен спор, доколкото тя е страна в съдебно производство по идентичен казус, а и изложените от нея сведения за мястото и характера на извършваната работа са фрагментарни, с ниска степен на достоверност като противоречащи на представената от касаторката длъжностна характеристика (чиято истинност не е оспорена) и събраните в хода на проверката данни за стопанската дейност на дружеството-осигурител. С оглед изложеното по делото не е проводено пълно и главно доказване от К., на която е възложена тежестта за това, на относимия факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Следователно тя няма качеството "осигурено лице и не попада в обхвата на чл.54а, ал.1 от КСО. С оглед на това законосъобразно са отменени разпореждането, по силата на което й е изплащано парично обезщетение за безработица и разпореждането за отказ за отпускане на такова обезщетение. Видно от данните по административната преписка и становището на решаващия административен орган в обжалваното решение, само осигурителната информация с код вид осигурен 01 за периода от 04.09.2019г до 08.03.2020г е послужила за определяне правото на касационната жалбоподателка на парично обезщетение за безработица и срока на изплащането му с разпореждане 214-00-9309-1/05.05.2020 г., поради което след извършеното заличаване на данните и отмяната на разпореждането не би могъл да се получи друг размер на обезщетението. При липса на други данни, дори като индиция, съдът не дължи обсъждане на подобна вероятност. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание в разпореждане 214-00-9309-7/ 29.09.2022г, за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Като е съобразил горните факти и относимите норми на КСО в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София - град е издал законосъобразен акт. Като е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100лв на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд