Решение № 4578 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2010 г.

Решение № 4578 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зам.-Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1175/5.08.2010 г., постановено по адм. д. № 147/10 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения по касационните основания са развити в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да се потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касация - "Туркомерс" ООД гр. Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмени бележки, представени от процесуалния представител адв. М. Иванова. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът правилно е приел, че не е настъпило данъчно събитие, тъй като договорът за наем не е бил прекратен. Върховният административен съд, първо "а" отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на съдебното решение и от страна по делото. Подателят на касационната жалба - Зам.-директорът на Д "ОУИ" Пловдив е действал по заместване на Директора на Д "ОУИ" Пловдив, за което е налице заповед за заместване и доказателства, че директорът е ползвал годишен отпуск към момента на подаване на жалбата. Досежно основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 160002611/10.03.08 г. Той е резултат от извършена ревизия на "Туркомерс" ООД по ЗДДС за периода м. 05.05 г. и 01.01.06 г. - 30.11.06 г. РА е обжалван в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 19 384,60 лв. и лихви в размер на 5489,63 лв. на основание чл. 6б, ал. 1, чл. 10, т. 6 и т. 10 и чл. 27, т. 8 ЗДДС (отм.). Според констатациите в РА, по силата на договор за наем от 16.02.05 г. с Петър Петров, "Туркомерс" ООД е наел за временно и възмездно ползване сграда - склад със застроена площ от 288 кв. м в дворно място от 654 кв. м находяща се в м. "Рибарник" землище Осиково, общ. Девин със срок - 5 години при наемна цена - 1000 лв. годишно, заплатена наведнъж за първите две години. Органите по приходите са констатирали, че по силата на договора за наем, наемодателят се е задължил да извърши безвъзмездно, за своя сметка, подобрения в наетия имот, съгласно задание. Извършването на СМР е установено съобразно представените доказателства за това - задание от 16.02.2005 г. и договор за СМР от 01.04.05 г. с подизпълнител "М енд М Ентърпрайз" ООД и протоколи обр. 19 от 23.05.05 г. 27.05.05 г. и 20.12.05 г. За закупените материали и извършените СМР е ползван данъчен кредит от "Туркомерс" ООД. В резултат на извършените дейности от "Туркомерс" ООД складът е преустроен във вила за отдих със заведение за обществено хранене-"Вила Казанова". Органите по приходите са констатирали, че между Петър Стайков Петров в качеството му на физическо лице и управител и едноличен собственик на капитала на "Авторем" ЕООД и "Туркомерс" ООД гр. Пловдив на 05.01.06 г. е сключен договор за създаване на гражданско дружество, наречено "Вила Казанова" с цел преустройство на склад в м. Рибарник, землище Осиково, общ. Девин във вила за отдих и обществено хранене, като за целта Петър Петров и "Авторем" ЕООД внасят в дружеството застроено и незастроено дворно място с площ от 654 кв. м. находящо се в м. Рибарник землище Осиково с построената в него сграда-склад със застроена площ от 288 кв. м и обзавеждане на стойност 100000 лв., а "Туркомерс" ООД внася СМР на същата стойност. Всички тези констатирани обстоятелства са били установени от доказателствата по делото и не са били спорни. Не е спорен момента на извършване на подобренията, обема и стойността им. Не е било спорно също така, че действието на договора за наем е продължило и след 01.01.06 г. Спорни са били направените въз основа на установените обстоятелства правни и фактически изводи. Спорен е останал въпросът настъпило ли е данъчно събитие към 05.01.2006 г. - прекратен ли е договора за наем, има ли фактическо връщане на актива и преустановяване на ползването му. Според органите по приходите "Туркомерс" ООД е подобрил нает от него чужд имот, като договорът за наем е прекратен с внасянето на имота в гражданското дружество - на 05.01.2006 г. Към тази дата, на основание чл. 26, т. 8 ЗДДС /отм., в ред. ДВ, бр. 100/2005 г./ и § 16 ПЗР ЗИДЗДДС, данъчните органи приемат, че е настъпило данъчно събитие, а оттам приемат, на основание чл. 55, ал. 1 и 5 ЗДДС (отм.), че е следвало да се начисли ДДС в размер на 19384,60 лв. върху облагаема доставка на СМР в имота, всички на стойност 96923 лв. Делото се разглежда за втори път пред касационната инстанция. При първото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърли жалбата срещу РА. Делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания по приложение на материалния закон и конкретно на новата разпоредба на чл. 26, т. 8 ЗДДС, която е нова и е в сила от 01.01.06 г., специфично касае услуга по осъществяване на ремонт или подобрения от държател или наемател върху нает имот. При повторното решаване на спора съдът законосъобразно е приложил тази разпоредба, на основание § 16 ЗИДЗДДС (отм.), като е съобразил, че договорът за наем не е прекратен или ползването на актива не е преустановено към датата на влизане в сила на закона /01.01.2006 г./. Като е установен спорният въпрос относно това налице ли е настъпило данъчно събитие към 05.01.06 г., за което не са били изложени мотиви при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, са дадени задължителни указания да се даде отговор налице ли е прекратяване на договора за наем, сключен на 16.02.05 г. между ревизирания субект и Петър Петров и фактическо връщане на наетия имот, като се обсъдят всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на събраните доказателства - разписки за наем за процесния имот за периода 05.01.2009 г. - 04.10.2009 г., споразумение за прекратяване на гражданското дружество, четири ГДД на гражданското дружество, според които не е развивана стопанска дейност, както и предвид липсата на доказателства за фактическо предаване на имота, съдът е направил обоснован извод, че договорът за наем не е прекратен, не е преустановено ползването на актива, не е налице фактическо връщане на вещта. Този извод изцяло кореспондира със събраните непротиворечиви доказателства и е издържан е логически. При тези предпоставки съдът е направил и законосъобразен извод, че на 05.01.2006 г. не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 26, т. 8 ЗДДС /отм., ред. в сила от 01.01.2006 г./, поради което ревизионният акт, по силата на който е начислен ДДС предвид настъпило данъчно събитие, се явява незаконосъобразен и като такъв е подлежал на отмяна. Предвид изложеното касационният съд намира касационните оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя. Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени разноски и не е поискал присъждане на такива. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав