Решение № 5438 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници, чрез процесуален представител юрисконсулт Димитрова, против Решение 1462 от 12.11.2021 г., постановено по адм. дело 400/2021г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отменено решение към MRN 20BG002002039647R8/11.11.2020 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници с рег. 32-41047/05.02.2021 г., с което са определени нова митническата стойност на декларираната в документа стока 8 от 10080 лв. и държавни вземания за досъбиране по същия документ: Мита 379.48 лв.; окончателни антидъмпингови мита 1522.15 лв.; ДДС 1223.62 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е мотивирал прилагането на чл.74, §2, б.б от МКС. Счита, че данните, отразени в счетоводството на дружеството не могат да служат за безспорно доказателство за размера на реалната митническа стойност. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Шихо груп ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Варна е решение към MRN 20BG002002039647R8/11.11.2020 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници с рег. 32-41047/05.02.2021 г., с което на Шихо груп ЕООД са определени нова митническата стойност на декларираната в документа стока 8 от 10080 лв. и държавни вземания за досъбиране по същия документ: Мита 379.48 лв.; окончателни антидъмпингови мита 1522.15 лв.; ДДС 1223.62 лв. От фактическа страна съдът е приел, че на 11.11.2020г. дружеството Шихо груп ЕООД декларира на режим допускане за свободно обращение 9 броя стоки, 800 колета, 14610 кг бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, обща фактурна стойност 64281,24 USD, при курс за митнически цели - 1,65021 лв. за 1 USD. Стока 8 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: ,,/поз. 103-117; по ф-ра / изделия от керамика: керамична чаша - 12000 бр., код по ТАРИК 6912002510, 3704 кг нето тегло, 3894 кг бруто тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,49 лв. или 1,58 лв./кг, условие на доставка CFR Варна. С писмо 32-330378/ 11.11.2020 г. са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, но нови такива не са представяни. Непредставянето от дружеството вносител на допълнителни документи, които според митнически органи следвало да са: външнотърговски договор или заявка, проформа фактура, документи за извършени разплащания между купувача и продавача, и водената между тях търговска кореспонденция, подсилило у тях основателността на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните стоки. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи приели, че за процесиите стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използвали оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период - четири последователни години - т.нар. "справедливи цени" (съгласно нормата на параграф 1 т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците). Така въз основа на тези си констатации приели, че декларираната митническа стойност на процесната стока 8 ., класирана в код по КН 69120025 за килограм е в размер на 1,58 лв./кг и същата е по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 4,03 лв./кг. Възприетата от митническите органи справедливата цена на стока 8 следва да е 4.03 лв./кг. Методът на договорната стойност според митническите органи не е приложим именно поради липсата на всякакви документи, които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени. Прието е, че когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. За приблизително същият период не са установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) 952/201Зг. за идентични стоки от същия износител еднакви във всяко отношение. Поради това след анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски. Посочени са MRN 20BG002002039199R2/04.11,2020г., с която е допусната за свободно обращение стока с описание ЧАША ОТ КЕРАМИКА;, СТ=64;, 3072 Броя;, 4=MRKU2052898; и митническа стойност изчислена на 0,84 лв.; MRN 20BG001007024794R0/27.10.2020 г. , с която е допусната за свободно обращение стока с описание ПОЗ.ПО Ф.1-18;64; Керамични чаши, единични и в комплекти, различни видове-19806 бр. в 536 картона и митническа стойност изчислена на 0,91 лв./бр. и MRN 20BG005807078062R4/09.10.2020r. е допусната за свободно обращение стока с описание КЕРАМИЧНИ ЧАШИ - ОБЩО: 1872 бр. в 42 ОПАК. и митническа стойност изчислена на 2,07 лв./бр. Въз основа на тези данни митническата стойност на стока 8 от процесната декларация следва да бъде определена на основание чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/201З г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 20BG002002039199R2/04.11.2020г. - 0,84 лв./бр. Така с оспореното решение митническата стойност за декларираната с MRN 20BG002002039647R8 от 11.11.2020г. стока 8 не е приета. Определена е нова митническа стойност на декларираната стока 8 в МД MRN 20BG002002039647R8 от 11.11.2020г., описана в ЕД 6/8 като изделия от керамика: керамична чаша - 12000 бр, 3704,00 кг нето тегло, с код по ТАРИК 6912002510, в размер на 10080,00 лв., представляваща сумата от 0,84 лв./бр., при база за формиране на митническата стойност - МД 20BG002002039199R2/04.11.2020г. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Според съда обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар.2 б. б от Регламент 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. При тези мотиви АС-Варна е отменил процесния административен акт. Касационният съд намира решението на АС Варна за правилно. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Съгласно заключението на ССчЕ е налице пълно плащане на подлежащата на плащане цена по представената от дружеството фактура и е налице съответствие между реално заплатеното от Шихо груп ЕООД и декларираната договорна стойност на вноса. Правилен е изводът на съда, че митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че по посочената МД от 04.11.2020 г. се касае за внос именно на сходни стоки. При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, изброени в представена справка от митническата информационна система без да е извършен анализ на условията по доставките, начини на плащане, търговски марки, качество и др. каквото е изискването на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение и как това се отразява на цената на стоките, договорена между продавач и купувач. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,