Решение № 13130 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Добрич, чрез процесуалния му представител юрк. Герджикова и на Н. С. С. от гр. Добрич, чрез процесуалния й представител адв. Иванова, срещу решение 1463 от 19.07.2024г., постановено по адм. дело 704/2023г. на Административен съд гр. Добрич, с което по жалбата на Л. К. П., е отменено разрешение за строеж 184 от 11.08.2023г. на главния архитект на община Добрич, с което на основание чл. 183 ал. 4 и чл. 42 ал. 3 от ЗУТ е разрешено на Н. С. С. да построи гараж с площ от 18,90 кв.м. в УПИ XIII 1091, кв. 1237 по плана на [жк] на гр. Добрич, разположен на [улица]. С решението главният архитект на община Добрич е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба на главния архитект на община Добрич се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено при неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПКV навежда съображения за неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на разрешението за строеж, както и за неправилност на извода за приложимост в случая на чл. 168 ал. 4 АПК. Твърди и че оспореното разрешение за строеж е законосъобразно, тъй като е налице хипотезата на чл. 18 3 ал. 4 ЗУТ, тъй като за жалбоподателя в първата инстанция е било издадено РС 276 от 19.06.1996г. за реципрочно строителство в имота на пристройка за кафе аперитив към съществуващо жилище 20 кв.м.. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърля жалбата на Л. П. срещу разрешението за строеж. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на догоморено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация. В касационната жалба на Н. С. се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК, поради липса на правен интерес от оспорване у жалбоподателя в първата инстанция. Алтернативно се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу разрешението за строеж. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Л. К. П., чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение, като иска то да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби е неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежни страни адресати на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. За да постанови оспореното съдебно решение Административен съд гр. Добрич е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по представена по делото заповед за заместване, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че това е така, тъй като оспореното разрешение за строеж е било съобщено на жалбоподателя в първата инстанция Л. П., като съдът е приел, че с това действие на административния орган за това лице е било признато качеството заинтересована страна носител на ограничено вещно право на строеж в имота, за който е издадено разрешението за строеж. Поради това е приел, че тъй като административният орган не е уведомил това лице за образуваното административно производство, то е ограничил правото му на участие в същото, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 168 ал. 4 АПК. Приел е, че съгласно посочената разпоредба във всички случаи на нарушено задължение за уведомяване, е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Приел е, че след като не е съобразил правата на оспорващия, административния орган е издал оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка, а именно не е изследвано и изяснено в административното производство наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 183 ал. 4 ЗУТ, въз основа на което правно основание е издадено разрешението за строеж. По тези съображения и поради констатираните допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, първоинстанционният съд е отменил оспореното разрешение за строеж. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба. Напротив съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 149 ал. 2 ЗУТ досежно определянето на наличието на правен интерес от оспорването, която разпоредба е специална по отношение на определянето на активно легитимираните да оспорват лица, а въпросът дали е следвало да бъде поискано съгласието на жалбоподателя за издаване на разрешението за строеж или не, е въпрос по съществото на спора, а не относно допустимостта на оспорването. На второ място действително разпоредбата на чл. 168 ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) предвиждаше, че Съществено нарушение на административно производствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Тази разпоредба обаче, въз основа на която съдът се е позовал да приеме наличие на съществено нарушение на административно производствените правила, е отменена ДВ бр. 15/2021г., а именно от 19.02.2021г. и съответно не е приложима към издаденото на 11.08.2023г. разрешение за строеж. Освен това и при действието на посочената разпоредба трайната съдебна практика приема, че дори заинтересовано в административното производство лице да не е било уведомено за провеждането му, то това макар и да представлява нарушение, не е от категорията на съществените, които могат да обосноват отмяна на оспорен административен акт. Това е така, тъй като с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на всички заинтересовани лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства, като това в пълна степен може да бъде направено и в съдебното административно производство. Поради и което не е налице нарушение на правото на защита, доколкото тя може в пълна степен да бъде упражнена и в съдебното производство. Поради това е неправилен извода на съда, че при издаване на оспореното разрешение за строеж са допуснати нарушения от категорията на съществените. На трето място неправилен е извода на съда и досежно това, че предвид допуснатите нарушение на административно производствените правила, административният орган не е изяснил релевантните за спора факти, а именно не е установил наличието или липсата на предпоставките по чл. 183 ал. 4 ЗУТ, което пък е довело до издаването на акта при неправилното приложение на закона. Оспореното разрешение за строеж е издадено на основание чл. 183 ал. 4 ЗУТ, съгласно който За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Предвид това, че оспореният акт е издаден на посоченото основание, а съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на оспорен административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително досежно наличието или липсата на материално правните предпоставки за издаването му /по аргумент от чл. 146 ал. 1 т. 4 АПК/, то е било и е задължение на съда да установи налице ли са били предпоставките по чл. 183 ал. 4 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж и след това да формира своя извод за законосъобразност или не на акта. След като не е сторил това съдът е постановил оспореното съдебно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като формираните изводи са необосновани. По изложените съображения оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Липсата на събрани доказателства от съда досежно релевантните за спора факти и обстоятелства и изложени мотиви по материалната законосъобразност на акта, препятстват настоящата инстанция да разреши спора по същество. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Добрич, който при новото разглеждане следва да установи релевантните за спора факти и обстоятелства досежно наличието или не на предпоставките по чл. 183 ал. 4 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж, включително с използването на специални знания. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК по претенцията на страните за разноски, включително за тази инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,