Решение № 148 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2017 г.

Решение № 148 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1756 от 18.07.17 г. по в. гр. дело № 2428/17 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1128 от 21.02.17 г. по гр. дело № 10223/15 г. на Софийски градски съд, I ГО, 4-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на Б. Б. Д. против П. на РБ. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдана, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 10 000 лв до 15 000 лв и вместо това е осъдена П. на РБ. за сумата от още 5 000 лв, или общо за 15 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 29.06.15 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 29.06.15 г. до окончателното изплащане. С определение № 285 от 27.03.18 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, като е счел, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Според установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 215 НК и по чл. 309 НК, като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че предприетото наказателно преследване е за престъпления, за които е предвидено наказание до две и до шест години лишаване от свобода, продължило е близо 10 години, както и че по отношение на ищцата не е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Установено е от свидетелските показания, че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е търпяла болки и страдания, изразяващи се в стрес и безспокойство, затвореност у дома и липса на контакти с други хора, сърцебиене, невъзможност да се грижи за децата си. Назначената съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че дебютът на психиатричната патология на ищцата е преди 2005 г. с тревожно-депресивна симптоматика, като във връзка с наказателното производство депресивното разстройство се е задълбочило, като се достигнало до двукратна хоспитализация и преживяване на панически атаки. Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел, че сумата от 15 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Ответницата по жалбата Б. Б. Д. чрез пълномощника си адв. Г. Г. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело да необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване вредите на ищцата - претърпяни болки и страдания от незаконното обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 10 000 лв. Този размер е съобразен с продължителността на наказателното преследване - близо 10 години, тежестта на повдигнатото обвинение за две престъпления от общ характер и предвиденото за тях наказание "лишаване от свобода", влошаване на психическото й състояние с тревожно депресивна симптоматика за определен период, но и с останалите конкретни по случая обстоятелства. По отношение на ищцата не е взета мярка за неотклонение и други ограничителни по своя характер мерки, които да възпрепятстват свободното й придвижване и установения начин на живот. От съдебно-психиатричната експертиза е установено, че депресивното разстройство при Д. не е възникнало във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществени вреди служат и икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на незаконното наказателно производство. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 15 000 лв следва да се отмени и искът за разликата от 5 000 лв следва да се отхвърли. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.