Решение № 20 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2011 г.

Решение № 20 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Т. Т. за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение на районен съд Стара З. /РС/ по гр. д. № 4956/10 г., с което са уважени предявените от Г. Г. срещу молителката искове по чл. 127, ал. 2 от СК - постановено е малолетното дете на страните К. Г., род. през 2009 г. да живее с майка си, която да упражнява родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и издръжка, която да му заплаща. Молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - твърди, че към завеждане на иска и през цялото време на процеса се е намирала в Италия, заедно с детето, както е посочено и в исковата молба. Там живее трайно от 2008 г. Адресът й е известен на ответника по молбата, който съзнателно не го е съобщил по делото, а едва при принудителното изпълнение на решението от ЧСИ, за което представя доказателства. Затова намира, че призоваването й в процеса пред РС по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на съобщението на постоянния й адрес в Република България, е в нарушение на съдопроизводствените правила и я е лишило от възможността да знае за делото и да участва в него по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът по молбата Г. Г. я оспорва като недопустима - подадена след тримесечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК и неоснователна. По допустимостта на молбата: от представените доказателства- покана за доброволно изпълнение на решението, връчена на молителката на 1.07.11 г. на посочения от взискателя Г. Г. по изпълнителното дело неин адрес в Италия и протокол за прочитане на поканата по телефона на същата дата от ЧСИ се установява, че тогава решението е узнато от молителката. Молбата е подадена на 28.09.11 г., в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК и разглеждането й е допустимо. По основателността на молбата - молбата е основателна. От представените по делото доказателства - лична карта на молителката от 27.02.08 г. с валидност до 2013 г., удостоверение за местожителството й от община [населено място] от 14.07.10 г., удостоверения за данъчен номер на молителката и малолетното дете от 2007 г. и от 2010 г., разписки за заплащане на ползвани от последното медицински услуги в Италия през 2010-11 г. се установява, че молителката е трайно установена там, заедно с детето. Актуалните й адрес на живеене и на месторабота са известни на ищеца, който ги е посочил в молбата за образуване на изпълнително дело от 30.06.11 г., но не ги е съобщил по делото на РС, нито съдът е изискал от него данни за адреса или телефона на ответницата / в исковата молба сочи, че тя е в Италия и че е разговарял многократно с нея/. Ответницата има обичайно пребиваване по см. на чл. 48, ал. 7 от КМЧП в държава - членка на ЕС и е следвало да бъде призована по реда на гл. 56 от ГПК, а не по чл. 47 от ГПК на регистрирания като постоянен адрес в РБ, където не живее - опр. по ч. гр. д. № 126/11 г. на трето го. на ВКС. Призоваването й чрез залепване на уведомление и представляването й от особен представител по чл. 47 от ГПК е в нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителката - като ответница по иска, е лишена от възможността да участва по делото лично и / или чрез надлежен представител. Налице е соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение на РС. Делото следва да се върне на този съд за ново разглеждане, което да започне с връчване на препис от исковата молба. Поради изложеното и на осн. чл. 307, ал. 3 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.