Решение № 4969 от 10.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител- юрисконсулт Ангелиева срещу Решение 2287/ 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 2438/ 2022 г. на Административен съд- гр. Пловдив (АС Пловдив), с което същата е осъдена да заплати на Натура Фит ЕООД, с [ЕИК], обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по административен ред незаконосъобразен административен акт - Ревизионен акт (РА) 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 19.09.2022 година до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че претендираното обезщетение в размер 2500 лева не е съразмерно на извършената правна защита и съдействие, като такава се е изчерпала само с написването на жалба срещу РА. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Натура Фит" ЕООД, със седалище- град Хисаря, чрез адвокат С. Даскалов от САК счита, че следва да се остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт- Решение 2287/ 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 2438/ 2022 г. на Административен съд- гр. Пловдив, Националната агенция за приходите е ОСЪДЕНА да заплати на Натура Фит ЕООД, с [ЕИК], обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по административен ред незаконосъобразен административен акт- Ревизионен акт 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на Натура Фит ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, от 19.09.2022 година до окончателното изплащане, както и разноски за съдебното производство в размер на 1025 лв. /хиляда двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат адм. съд е намерил, че с Решение 405 от 09.09.2022 година, Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е отменил Ревизионен акт 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година, издаден на Натура Фит ЕООД за непризнат ДДС в общ размер на 22654,49 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1278,07 лв. Приел, че на лист 11 по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между Натура Фит ЕООД и Адвокатско дружеството Даскалов и партньори, от който е видно, че е договорена сумата от 2500 лева представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административното производство по обжалване на Ревизионен акт 16001621006556-091-001 от 20.06.2022 година. Същата сума е платена в брой при подписването на договора, а пълномощното и договора ведно с жалбата са депозирани пред Директора на дирекция ОДОП Пловдив. Предмета на договора бил осъществен, административното обжалване е извършено и с Решение 405 от 09.09.2022 година, Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е отменил РА. Решаващият съд преценил, че с действията на своите служители по издаване на незаконосъобразен РА ответната организация юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на Адвокатско дружеството Даскалов и партньори, в размер на 2500 лева, с която сума ищеца е бил увреден. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, била тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. Извел заключение, че са доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. Обжалваното решението е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП"- Пловдив; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги не е в пряка причинно- следствена връзка с ревизионния акт. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на дружеството, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Необосновани са твърденията на НАП, че претендираното обезщетение в размер 2500 лева не е съразмерно на извършената правна защита и съдействие. Според договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 2500, 00 лева. С оглед на материалния интерес, както и действителната правна и фактическа сложност на делото заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Ефикасността на защитата, бързото решаване и етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 1000 лв ( хиляда лева) заплатено възнаграждение за адвокат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение