Решение № 13195 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2015 г.

Решение № 13195 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Атаком" ЕООД, гр. Плевен, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 98/16.03.2015 г. по адм. д. № 371/2014 г. на Административен съд Велико Търново. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната, постановяване на решение по същество и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие и алтернативно - за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срок чрез надлежна разписка, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 151302812/29.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 177/22.04.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. С ревизионния акт е отказано приспадане на данъчен кредит за в общ размер от 90 609,74 лв. и лихви в размер на 52 473,25 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По процесните фактури за част от доставчиците не може да бъде установено дали са имали материална обезпеченост, т. е. наличие на доставените стоки, поради което жалбоподателят не е доказал, че е прехвърлена собствеността. Посочването на конкретни превозни средства в приемните бележки не е достатъчно доказателства за реалността на процесните доставки, още повече, че част от доставчиците оспорват да са извършвали такъв транспорт. Решението е неправилно като постановено в нарушение на съществени процесуални норми и необосновано. На първо място, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Изобщо не се коментирани представените кантарни бележки, експедиционни бележки, стокови разписки, складови разписки и пътно-прехвърлителни разписки. Те са оспорени от страна на данъчните органи, но тяхното съдържание и автентичност не е опровергано, тъй като въпреки указанията на съда доказателства за неистинност на тези документи не са ангажирани от ответника пред първата инстанция. Тези доказателства са съществени, но въз основа на тях няма направени никакви фактически констатации от съда. Съдът не е анализирал детайлно всеки доставчик и фактурите, въз основа на които са правени доставките на ревизираното лице. Заключението на счетоводната експертиза е коментирано схематично. Така например вещото лице установява, че при анализа за общия стоков поток за продажба на "царевица" за периода м. 12. 2007 г. - м. 03. 2008 г., като се вземе количеството продадени стоки от същия вид от Атаком след покупката им от приетите за спорни доставки, то жалбоподателят е имал достатъчно количество стока от вида на доставената, която е реализирал. Изчислената последваща продажба на царевица от жалбоподателя, съобразно начално салдо и стоката от други, извън спорните доставчици - остава недостиг в размер на 541 560 кг царевица, точно колкото е покупката на стоката царевица по спорните фактури, т.е. доставката е извършена. Същият извод е направен от вещото лице и за количествата на покупките на "слънчогледов шпрот" по спорните фактури, тоест тези количества са доставени по процесните доставки - стр. 83. По отношение на доставчика "Богиел" ЕООД вещото лице установява, че е разполагал с необходимите количества произведена продукция - слънчогледов шпрот/кюспе, като по спорните фактури от този доставчик на жалбоподателя е продадено по-малко от общото произведено от доставчика количество - стр. 86. Тези изводи на вещото лице изобщо не са коментирани от първоистанционния съд, като всъщност решението е лишено от фактически констатации. В него липсва анализ по фактури и доставчици, както и кои и какви документи се отнасят към съответната доставка, за да се опровергае или докаже фактът на реално извършване на доставките с всички съпътстващи ги документи. Съдът се е задоволил да посочи, че органът по приходите е направил констатации, че част от стоките не са доставяни от посочените във фактурите доставчици, тъй като част от превозвачите опровергават извършването на транспорт, но и в тази част липсва самостоятелно установяване на факти по тази констатация. В тази връзка съдът е следвало да обсъди показанията на св. Дачева и представените кантарни бележки. От друга страна, по отношение на доставчика "Агротранс спринт" ЕООД съдът приема, че е притежавал доставените стоки, но и в тази част актът е приет за законосъобразен. В решението няма конкретика, като по отношение на доставчиците се говори - "част от тях", а изводът, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, противоречи на приетото за установено по отношение на доставчика "Агротранс спринт" ЕООД. По същество съдът е приел за недоказано по процесните фактури да са осъществени реални доставки. При разрешаването на спора, с който е бил сезиран, съдът е изложил общи мотиви, свеждащи се до принципни разсъждения. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора, както и конкретни фактически констатации. На се подложени на обсъждане всички събрани доказателства, както и какво е знанието им за разрешаването на спора. Не е обсъдено експертното заключение в съвкупност с останалите събрани доказателства. Съдът не е изпълнил и задължението си по разпределение за доказателствената тежест. Оспорените от страна на данъчните органи посочени по-горе документи не са обсъждани и са изключени от доказателствения материал, без тяхната истинност да е опровергана. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационната жалба основания за касирането му - допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Всъщност в мотивите на съдебния акт, както вече се отбеляза, няма направени фактически констатации по всички доставки, съобразно всеки доставчик и фактура. При липсата на фактически констатации съдът не може да провери материалната законосъобразност на решението. Касационната инстанция обаче е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти, които в настоящия съдебен акт липсват. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка, като анализира всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и да даде указания на страните по тежестта на доказване в процеса и съобразно това да изключи или вземе предвид оспорените документи. На последно място съдът е следвало да провери изтекъл ли е по чл. 109, ал. 1 ДОПК преклузивният срок за образуване на производство за установяване на задължения за данъци с оглед датата на възлагане на ревизията със заповед № 1301547/26.06.2013 г. и установени задължения през 2007 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,