Решение № 7509 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2021 г.

ВАСV отделение22.06.2021 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 7/25.01.2021 г. по адм. дело № 200/2020 г. на Административен съд - Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД -09 - 486/24.06.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е утвърдено уведомление за възстановяване на индивидуални размери на държавната помощ по схема за държавна помощ "Помощ под форма на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, ползван в първичното селско стопанство" в частта, в която е отказана държавна помощ в размер на 36 327, 77 лева на ЕТ "Агроелит - Митов - Б. Митов", гр. Търговище, по жалба на ЕТ "Агроелит - Митов - Б. Митов", гр. Търговище. ВРЪЩА преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне по заявлението на ЕТ "Агроелит - Митов - Б. Митов", гр. Търговище, за сумата 36 327, 77 лева. ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати сумата 2320 ( две хиляди триста и двадесет) лева разноски по делото на ЕТ "Агроелит - Митов - Б. Митов", гр. Търговище, [улица]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7509 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Агроелит - Митов - Б. Митов", гр. Търговище, чрез процесуален представител, срещу решение № 7/25.01.2021 г. по адм. дело № 200/2020 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД -09 - 486/24.06.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е утвърдено уведомление за възстановяване на индивидуални размери на държавната помощ по схема за държавна помощ "Помощ под форма на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, ползван в първичното селско стопанство" в частта, в която му е отказана държавна помощ в размер на 36 327, 77 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материално - правно незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от заповедта, връщане на преписката за ново произнасяне на административния срок с определен срок за произнасяне и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че със заявление от 26.09.2019 г. за държавна помощ по глава IVa от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) с 21 бр. фактури за закупен газьол с посочено в него индивидуална годишна квота 196 366, 318 литра. Със заповед от 7.11.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите е определил отстъпката от стойността на акциза за литър, използван газьол в размер на 0, 37 лева. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 47е, ал. 2 ЗПЗП и одобрен от министъра на земеделието, храните и горите доклад № 93 -7384/7.11.2019 е утвърдено уведомление за изплащане на държавна помощ на жалбоподателя в размер на 36 327, 77 лева, която е получена след прилагането на коефициент на редукция от 0, 5, умножено по отстъпка на литър закупен газьол. Коефициентът на редукция е бил наложен от надвишаване бюджета на схемата за държавна помощ по силата на заповед № РД -09 -82/3.02.2020 г. АС е приел, че липсват отменителни основания по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението е неправилно. За да формира отказ за заплащане на държавна помощ в размер на 36 327, 77 лева ( половината от сумата, която би следвало да бъде заплатена на жалбоподателя при прилагане на формулата по чл. 47е, ал. 1 ЗПЗП ) административният орган не е изложил фактически и правни основания за отказа. Действително в заповедта се цитира доклад, в който се съдържат мотиви за необходимост от редукция, но липсва конкретно цифрово изражение на коефицент на редукцията. Подобен коефицент липсва и в заповедта и утвърденото уведомление, което представлява липса на фактическо основание за отказа. Липсва и правно основание за отказа, тъй като според чл. 47е, ал. 1 и 2 от ЗПЗП индивидуална държавна помощ се получава от изчисление по формула, в която фигурират отстъпка от стойността на акциза за литър закупен газьол, общ размер на държавна помощ и индивидуални годишни квоти в литри. По цитираното в заповедта правно основание на чл. 47е, ал. 2 ЗПЗП министърът разполага с правомощие да намали отстъпката, но не и да определя коефицент на редукция на индивидуалния размер на държавна помощ. Тоест нито в заповедта, нито в доклада е цитирана правно основание, даващо възможност за извършената редукция на индивидуалния размер държавна помощ. Тази липса на задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, но в случая същото е довело и до недоказване от страна на административния орган на материалноправната законосъобразност на акта - предвид липсата на позоваване на нормативен акт, даващ възможност за отказ на изчислен по формулата размер държавна помощ поради редукция на индивидуалния размер на държавната помощ и съответно съответствие на акта с целта на закона - отменителни основания по 146, т. 4 и т. 5 АПК. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, което следва да бъде отменено, вместо него следва да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед в частта относно постановения отказ за държавна помощ като незаконосъобразна и се върне преписката за ново произнасяне, при което да се вземат предвид гореизложените мотиви в съдебното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касатора следва да се присъдят всички разноски по делото в размер на 2320 лева (70 лева държавна такса за касационната инстанция и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 50 лева държавна такса за първата инстанция и 1700 лева заплатени адвокатско възнаграждение за първата инстанция, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и е съобразен с размера на материалния интерес), платими от Министерство на земеделието, храните и горите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1