Решение № 8135 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Стара Загора против Решение 83 от 08.03.2021г., постановено по адм.д. 777/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са да се отмени съдебното решение и да бъде постановено ново, с което да се потвърди решение на директора на ТП на НОИ Стара Загора. Сочи неправилно установяване на фактите от административния съд и доказаност на тезата на НОИ за уведомяване на лицето с право на пенсия в изпълнение на разпоредбата на чл.76, ал.4 от Регламент ЕО 883/2004г. В допълнително представено писмено становище, подадено от пълномощник на касатора ст. юрисконсулт заявява, че чл.4 от Регламента предвижда равно третиране на гражданите на ЕС, независимо къде се намират, както и че към 2013г. по отношение на лицето няма прекратяване на осигуряването, както и до 2018г., което е пречка за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл. 94, ал.2 от КСО. Ответникът по касационната жалба Б. Бянов аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното Решение 83 от 08.03.2021г., постановено по адм.д. 777/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора 1434 от 29.10.2020 г., е отменено Решение [номер]/20.11.2020г на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане [номер]/30.10.2020г на Ръководител Пенсионно осигуряване и изпраща делото като преписка на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне в законния срок, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона спрямо установените по делото факти. С разпореждане от 30.10.2020г, на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора, е отказано отпускане на пенсията, считано от датата на нейното придобиване -29.01.2013г. Същото е потвърдено с решение на Директор ТП НОИ Стара Загора, съгласно което са съобразени указанията на ВАС по адм.д. 1076/2020г. Видно от събраните в хода на производството пред административния съда доказателства, с разпореждане от 28.06.2019г на Бянов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.10.2018г, което е обжалвано относно датата на отпускане, а с Решение 4688/22.04.2020г ВАС на РБ е отменено ведно с потвърждаващото го Решение 1040-23-42/12.08.2019г на Директор ТП НОИ Стара Загора, като преписката е върната за ново разглеждане по отношение началния момент, от който следва да се изплаща пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, възникнала като право на 20.10.2013г, съгласно отменените административни актове. Междувременно с Разпореждане от 01.04.2020г на ръководител ПО при ТП НОИ Стара Загора и на основание чл.69б ал.1 от КСО и Регламент на съвета 883/2004г е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.07.2018г, вместо от 02.10.2018г., след като са представени нови доказателства от Германската компетентна институция. Предвид гореизложеното, установено е пред първоинстанционния съд, че господин Бянов получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО от 26.07.2018г, съгласно влязло в сила разпореждане от 01.04.2020г. За да уважи жалбата първоинстанционният съд е приел, че макар и издадени от компетентни органи в изискуемата от закона форма и без допускане на нарушения на процесуалните правила при проведената административна процедура, процесните разпореждане на пенсионен орган и решение на ръководител на ТП на НОИ са незаконосъобразни, защото противоречат на приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е обосновал извод, че административните органи недопустимо обсъжда кога е възникнало правото на пенсия на лицето, след като този правен и фактически въпрос е преклудиран с влизане в сила на решението на ВАС на РБ, като е прието, че правото е възникнало на 20.10.2013г. Имено в това решение на ВАС е прието, че Бянов е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в приложимата редакция на чл.4 ал.1 от ПЗР на КСО, съответно чл.69б ал.1 от КСО към 2018г, като е изпълнил условията за осигурителен стаж и възраст в размер на 100 точки към 20.10.2013г . Основанието за отказ да се отпусне пенсията от 20.10.2013г е било пропускането на двумесечния срок, а за установяване истинността на това обстоятелство, както и за причините, поради които е пропуснато, са дадени указания в отменителното решение на ВАС на РБ, които са задължителни за изпълнение. След връщане преписката на административния орган, основният спорен въпрос, който е следвало да се изясни от него е причината, поради която Бянов не е заявил изрично искане за отпускане на пенсията поради собствено информирано решение или поради неизпълнение на задължението по чл.76 ал.4 от Регламента от страна на НОИ. В тази връзка е обсъдено писмо от 18.08.2020г, изпратено от Германския осигурителен институт на НОИ, от което е установено по делото, че Германската КИ е уведомила господин Бянов, че най-ранното възможно пенсиониране в Германия е от 01.02.2020г., но не е уведомявала за право на пенсиониране възникнало в друга държава. За да отмени и върне отново преписката за произнасяне, съдът приел, че ТП НОИ е пренебрегнал указанията в отменителното решение на ВАС на РБ, като продължил да поддържа тезата за липса на задължение за информиране. По този начин отново е останало неизяснено обстоятелството дали е изпълнено от страна на Българския осигурителен институт или не уведомяването на лицето придобило право на пенсия. Съдът е отхвърлил тезата на ТП на НОИ, че задължението за уведомяване по реда на чл.76, ал.4 от Регламент ЕО 883/2004г. е изпълнено от германска страна, а от лицето не е постъпило запитване по този въпрос. Съдът е отменил решението и потвърденото с него разпореждане и върнал припеската на административния орган с указания за издаване на разпореждане за отпускане на пенсия, считано от датата на нейното придобиване 20.10.2013г. Касационната инстанция приема съдебното решение като валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол и атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд Стара Загора се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи за административен акт издаден в несъответствие с материалния закон и целта на закона, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.Настоящата инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че в влязлото в сила влизане в сила решението на ВАС на РБ по адм.д. 1076/2020г. е установено, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в приложимата редакция на чл.4 ал.1 от ПЗР на КСО, съответно чл.69б ал.1 от КСО на Б. Бянов е възникнало на 20.10.2013г.Въпреки изричните указания на ВАС, при неизяснена фактическа обстановка административния орган е заключил, че заявителя е пропуснал да заяви правото си в двумесечния срок по чл.94 ал.1 от КСО, считано от датата на неговото възникване. Правилно съдът е приел, че в случая административният орган не е отразил и анализирал осъществената кореспонденция между НОИ и германския осигурителен институт от края на 2012 г., които недвусмислено дават основание да се приеме, че Бянов все пак е изразил воля и желание да се пенсионира и да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в България. Следователно в приложимата хипотеза на чл. 94, ал. 1 КСО относно спазване на двумесечния срок, считано от датата, на която лицето е придобило право на пенсия по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО ( сега чл. 69 б, ал. 1 КСО) административният орган е бил длъжен да съобрази развилата се през 2012 година процедура по линия на сътрудничеството между националните осигурителни органи на двете държави членки на Европейския съюз и да уведоми лицето за настъпване на предстоящото му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 76, ал. 4 от Регламент (ЕО) 883/2004 година. Действително разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО предвижда пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Доколкото лицето придобило право на пенсия е установено в друга държава членка на ЕС, към датата на възникване на правото му на пенсия 20.10.2013 г.,то в контекста на чл. 76, ал. 4 от Регламента, съответно по чл. 34, ал. 3 АПК българските осигурителна власти са били длъжни да го информират за събраните доказателства в процедурата по реализиране на претендираното от страната право и при издаване на крайния административен акт да изследват всички факти и обстоятелства относно волята му за упражняване на това право. След като по категоричен начин ТП на НОИ не е изпълнила указанията да удостовери и докаже изпълнение на задължението за уведомяване на лицето придобило право на пенсия, то негативните последици от отпускане на пенсията в един по-късен момент не следва да ощетяват придобилия правото. Решението на Административен съд Стара Загора е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят законосъобразността на направените изводи от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,