Решение № 8901 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2018 г.

Решение № 8901 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Титан Агро България" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника адв. В. Чернев. Жалбата е против решение № 4290 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4796/2017 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора "Титан Агро България" ЕООД срещу заповед № 03-РД/423 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), на отказано финансиране на разходите на "Титан Агро България" ЕООД по заявление за подпомагане ИД № на проекта 06/04/1/0.0.3349, в частта посочена в пункт ІІ от заповедта. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение със следващите от това законни последици. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "Титан Агро България" ЕООД срещу заповед № 03-РД/423 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), на отказано финансиране на разходите на "Титан Агро България" ЕООД по заявление за подпомагане ИД № на проекта 06/04/1/0.0.3349, в частта посочена в пункт ІІ от заповедта. С нея е отказано финансиране на разходи по проектно предложение: разходи за "Трактор New Holland T8. 420 AUTO COMMAND", в размер на 86 056. 84 лв.; разходи за "Трактор New Holland T7. 270 AUTO COMMAND", в размер на 59 300. 80 лв.; разходи за "Прикачена пръскачка Tecnoma Galaxy 3024/HLE" в размер на 15 321. 89 лв., разходи за "Култиватор Vaderstad Top Down TD600", в размер на 34 494. 89 лв.; разходи за "Телескопичен товарач New Holland, LM 7, 35", в размер на 53 110. 16 лв.; разходи за "Подобект 1. Битова сграда - ремонт и реконструкция", в размер на 61 769. 72 лв.; разходи за "Подобект 2. Лаборатория - ремонт и реконструкция" в размер на 21 961. 65 лв.; разходи за "Подобект 3. Ремонтна работилница - ремонт и реконструкция" на 128 590. 07 лв.; разходи за "Подобект 4. Склад за зърнени храни - ремонт и реконструкция" в размер на 43 803. 29 лв.; разходи за "Подобект 5. Метален навес - кантар" в размер на 9 969. 73 лв.; разходи за "Бизнес план" на стойност 15 431. 37 лв.; и разходи за "Изготвяне на резюме за енергийна ефективност" в размер на 4 500 лв. С обжалваното решение № 4290 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4796/2017 г. на Административен съд София – град, е отхвърлена жалбата на "Титан Агро България" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че предмет на оспорването е неодобрената за финансиране част от разходите по р. ІІ, в частта, която надвишава одобрените разходи по т. I. Приел е, че неодобреното финансиране е поради надвишаване на референтни разходи за активите, поради което предложения финансов разход е редуциран на основание чл. 33, т. 4 и т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9). Административният съд се е позовал на заключението по назначените експертизи по делото, въз основа на което е приел, че за процесните активи, частичният отказ е съобразен с установените референтни стойности на цени, надлежно публикувани в регистрите на ДФЗ и на електронната страница на РА. А размерът на редукцията между заявените от жалбоподателя стойности и установения размер на референтните стойности, е правилно определен от административния орган. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че с оспорвания първоинстанционното производство раздел ІІ от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано частично финансово подпомагане на четири различни фактически и правни основания: Първото от тях е чл. 33, т. 4 от Наредба № 9, според който не са допустими оперативни разходи. Това основание касае разходи за: 1. "Фасадно тръбно скеле – монтаж и демонтаж" в размер на 770 лв. от "Подобект 1. Битова сграда - ремонт и реконструкция"; 2. "Фасадно тръбно скеле – монтаж и демонтаж" в размер на 385 лв. от "Подобект 2. Лаборатория - ремонт и реконструкция"; 3. "Фасадно тръбно скеле – монтаж и демонтаж" в размер на 695 лв. от "Подобект 3. Ремонтна работилница - ремонт и реконструкция" и 4. "Фасадно тръбно скеле – монтаж и демонтаж" в размер на 1155 лв. от "Подобект 4. Склад за зърнени храни - ремонт и реконструкция". Второто основание за частичния отказ за финансово подпомагане е чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, според който не са допустими инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Това основание касае разходите, които са посочени в обжалваното решение, поради което е безпредметно да се сочат отново. Третото основание за частичния отказ за финансово подпомагане е за разходите за "Бизнес план" в размер на 15431, 37 лв., за които е посочено, че са редуцирани на база финансовите параметри, заложени в ценовото предложение на "Строй Инженеринг БС" ЕООД, И четвъртото основание за частичния отказ за финансово подпомагане е чл. 32, ал. 12 във вр. с § 1, т. 23 от Наредба № 9, като това основание е за разходите за "Изготвяне на резюме за енергийна ефективност" в размер на 4500 лв., като е прието, че представените оферти не са независими. При тези фактически и правни основания в обжалваната част от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ първоинстанционният съд е разгледал и е изложил частично мотиви само по второто основание за частичния отказ за финансово подпомагане – основанието по чл. 33, т. 15 от Наредба № 9. Останалите три основания са останали изцяло извън вниманието на административния съд. При това след като с жалбата е оспорена заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и в тези му части. И след като с жалбата са изложени възражения и за тези основания за частичния отказ за финансово подпомагане. Освен това първоинстанционният съд не е разгледал по никакъв начин и възраженията на оспорващият относно редуцираните разходи и по основанието по чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 относно разходите за Подобекти 1, 2, 3, 4 и 5. Възраженията на жалбоподателя в първоинстанционното производство в тази част са били, че неправилно за референтни цени са били взети цени за текущ ремонт, а не за реконструкция на петте подобекти. За изясняване на този спор по делото са събрани доказателства – отговорът на въпрос № 6 от основната съдебно-техническа и оценъчна експертиза на в. л. Р. Костов, както и изцяло заключението по съдебно-техническата експертиза на в. л. Й. Пашунов. Отговорите на поставените въпроси по експертизата на в. л. Й. Пашунов само са споменати в обжалваното решение, без да се обсъдят и да се изложат мотиви какво значение имат те за спора и отразяват ли се дадените експертни заключения на фактическите констатации по спора и законосъобразността на оспорения административен акт. Като не е разгледал всички събраните по делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви по всички основания за издаване на обжалвания административен акт, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключенията по назначените експертизи/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи за всяко от четирите основания за частичния отказ за финансово подпомагане по обжалваната част от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Мотивите на съда следва да съдържат констатации за установяването на фактическите основания, описани в оспорвания административен акт, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение