Решение № 5030 от 11.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта (АЗ, Агенцията) срещу Решение 1073/27.10.2022 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело 538/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 280/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка със Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на В. Иванов поради наложено дисциплинарно наказание уволнение по реда на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е счел, че В. Иванов е наказан дисциплинарно от страна на АЗ с уволнение, заради това, че не се е явил след като е бил възстановен от съда. Излага подробни съображения, че служителят е наказан с дисциплинарното наказание уволнение, защото след възстановяването си не се е явил в ДБГ Ботевград, за да изпълнява служебните си задължения. Оспорва и извода на съда, че от страна на АЗ не е изпълнено задължението за реално възстановяване на служителяq съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл, като излага подробни съображения, че служителят е реално възстановен. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се потвърдят Заповед 280/11.05.2022 г. и Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. и двете на изпълнителния директор на АЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Младенова. Ответникът по касация В. Иванов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Арнаудов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Пред АССО от В. Йорданов са обжалвани Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на В. Иванов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и Заповед 280/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 2 ЗДСл и Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, е прекратено служебното правоотношение на В. Иванов, на длъжност директор на Дирекция Бюро по труда (ДБТ) Ботевград. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: В. Иванов е заемал длъжността директор на ДБТ Ботевград. С Решение 729/27.01.2022 г. по адм. дело 10309/2021 г. на Върховния административен съд на Република България - Пето отделение, е оставено в сила Решение 712/14.07.2021 г. по адм. дело 1237/2020 г. на АССО, с което е отменена Заповед РД-11-2169/02.11.2020 г. на заместващия изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с В. Иванов за длъжността директор на Бюро по труда - Ботевград. Със заявление с рег. 10-00-369 от 3 февруари 2022 г. по описа на АЗ, Иванов е заявил желанието си на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със Заповед 22/08.02.2022 г., В. Иванов е възстановен на длъжността директор на ДБТ - Ботевград, АЗ, считано от датата на встъпване в длъжност. Заповедта за възстановяване от 08.02.2022 г. е изпратена до Иванов чрез куриерска пратка, придружена с Уведомително писмо рег. 30-00-6179/09.02.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ. Актът е получен от жалбоподателя срещу негов подпис на 14.02.2022 г. В Уведомително писмо рег. 30-00-6179/09.02.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта е посочено, че към датата на изготвяне на писмото, длъжността директор на ДБТ - Ботевград е заета и се изпълнява от служител, които ще продължи да изпълнява длъжността директор до настъпване на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 6 и чл. 81 ЗДСл. Със Заявление с вх. рег. 10-00-545/16.02.2022 г., Иванов е сезирал изпълнителния директор на АЗ, че със Заповед 22/08.02.2022 г. е определен размер на основното месечно възнаграждение, който е по-нисък от действителния такъв от 1200 лева. Отправено е искане за изменение на Заповед 22/08.02.2022 г., в частта ѝ по т. 3 Основна месечна заплата, след което да започне да тече и 10-дневения срок за явяването му на работа, определен с Уведомително писмо рег. 30-00-9/09.02.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ. С писмо на 22.02.2022 г., на Иванов е даден отговор на писмено възражение с рег. 10-00-545#2/18.02.2022 г. и Заповед РД-11-00-398/18.02.2022 г. (и двата документа, подписани от изпълнителния директор), с който В. Иванов е уведомен, че Заповед 22/08.02.2022 г. е изменена в частта ѝ на т. 3 Основна месечна заплата. Приложена е и заповедта за изменението - Заповед РД-11-00-398/18.02.2022 г. На 23.03.2022 г., на В. Иванов е връчено Искане за допълнителни писмени обяснения с рег. 30-00-12167/16.03.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с приложена към него Заповед РД-11-00-649/16.03.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е образувано дисциплинарно производство срещу В. Иванов - директор на ДБТ - Ботевград за неизпълнение на служебни задължения, свързани с неявяване на работа до изтичане на 10-дневния срок от връчване на заповедта за възстановяване на длъжност Директор на ДБТ - Ботевград. В искането за допълнителни обяснения е посочено, че В. Иванов не се е явил на работа в ДБТ - Ботевград до изтичането на 10-дневния срок от връчването му на заповедта за възстановяване, който е изтекъл на 04.03.2022 г. Предоставен е 3-дневен срок за допълнителни обяснения поради какви причини В. Иванов не се е явил на работа и не изпълнява служебните си задължения на длъжност директор на ДБТ Ботевград и разполага ли с документи, доказващи обективна причина за неявяването му на работа. С придружително писмо изх. 30-00-17762/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, на В. Иванов са връчени чрез куриерска пратка на 20.04.2022 г. - Писмо-покана с рег. 30-00-17220/12.04.2022 г. и Заповед РД-11-00-966/12.04.2022 г. Иванов е поканен да се яви на 26.04.2022 г. в 10:00 ч. в кабинета на главния секретар в АЗ, а в 10:30 ч. на 26.04.2022 г. - в кабинета на изпълнителния директор на АЗ, за да бъде изслушан във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Видно от Заповед РД-11-00-966/12.04.2022 г., главният секретар на Агенция по заетостта е насрочил за 26.04.2022 г. от 10:00 ч. заседание на дисциплинарния съвет във връзка с негова Заповед РД-11-00- 649/16.03.2022 г. На 16.05.2022 г., отново с куриерска пратка, на В. Иванов са връчени придружително писмо рег. 30-00-21964/11.05.2022 г. на главния секретар на АЗ и приложените към него процесните Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и Заповед 280/11.05.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение. При така установеното от фактическа страна от правна страна първоинстанционният съд е приел, че заповедите са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на относимите материалноправни разпореди и целта на закона. В тази връзка съдът е изложил съображения, че е налице неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 122, ал. 1 ЗДСл за реално възстановяване на длъжност на жалбоподателя след поредната отмяна на поредното прекратяване на служебното му правоотношение, като за целта заеманата длъжност от Иванов е следвало да бъде свободна. Посочил е, че към датата на издаване на заповедта за възстановяване на Иванов, датата на връчване на заповедта и датата на издаване на оспорената заповед, тази длъжност се е изпълнявала от друго лице, спрямо което не са били предприети действия по прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, нито по преназначаването му на друга длъжност. Посочил е, че при установено изпълнение на длъжността от друго лице, липсва предпоставка за прилагане на дисциплинарно производство за нарушение на трудовата дисциплина, поради неявяване на жалбоподателя за заемане на длъжността. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. При така установените от решаващия съд факти, неправилно същият е приел, че заповедите са издадени при неправилно приложение на относимите материалноправни разпореди и целта на закона. Изводите му не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са необосновани, като изложените в касационната жалба доводи са основателни. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Със заявление рег. 10-00-369/03.02.2022 г., в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, В. Иванов е декларирал пред органа по назначаването изпълнителния директор на АЗ, намерението му да бъде възстановен на заеманата от него длъжност директор на ДБТ Ботевград. В заявлението изрично е посочено, че то следва да се счита за такова по реда на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Органа по назначаването е издал изричен акт - Заповед 22/08.02.2022 г., с която е възстановил г-н Иванов на длъжност директор на ДБТ Ботевград. Заповедта за възстановяване е връчена на г-н Иванов, като същият е изрично предупреден с уведомително писмо рег. 30-00-6179/09.02.2022 г., че длъжността директор в администрацията на АЗ е предвидена в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на АЗ, което изисква постоянното заемане на тази длъжност до настъпване на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 6, вр. чл. 81 ЗДСл. Указано му е, че служителят който понастоящем заема длъжността директор на ДБТ Ботевград, изпълнява задълженията, докато длъжността се заеме от титуляра. Посочено е, че титуляр е именно В. Иванов по силата на съдебното решение по адм. дело 1237/2020 г. на АССО, което е влязло в сила. Лицето е поканено да заеме длъжността директор на ДБТ Ботевград, като му е предоставен срок за това. Предвид подаденото Заявление рег. 10-00-545/16.02.2022 г. В. Иванов е уведомен за издадената заповед за възстановяване и за указанията на органа по назначаване. След уважаване на заявлението му, с издаването на Заповед РД-11-00398/18.02.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ, за което същият е уведомен, по делото липсват доказателства, че г-н Иванов се е явил в ДБТ Ботевград, заел е длъжността директор на ДБТ и е започнал да я изпълнява. Липсват доказателства, че от страна на органа по назначаването са създадени пречки за изпълнението на служебните задължения от г-н Иванов. Обратното съвкупният анализ на доказателствата по делото показва добросъвестно отношение от страна на органа по назначаването, във връзка с възстановяването на служителя в изпълнение на съдебното решение. Поради това изводът на първоинстнационния съд, че Иванов не е бил фактически възстановен на длъжността си, тъй като административният орган не е създал необходимите условия за това, е неправилен и необоснован. На г-н В. Иванов изрично от органа по назначаването е указано, че служителят, който заема към момента длъжността директор на ДБТ Ботевград ще бъде освободен, в момента в който длъжността се заеме от титуляра. В. Иванов не се е явил на работното си място и не е започнал фактически да изпълнява длъжността на която е възстановен, поради което правилно е образувано дисциплинарно производство. В хода на същото не са установени основателни причини, поради които г-н Иванов не е изпълнявал служебните си задължение в периода от 11.03.2022 г. до 10.05.2022 г. Правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност за виновно неизпълнение на служебните му задължения и правилно е издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по изложените съображения. Същото следва да се отмени и спорът, който е изяснен от фактическа страна, да се реши по същество. Обжалваните Заповед РД-11-00-1229/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ и Заповед 280/11.05.2022 г. на изпълнителния директор на АЗ са законосъобразни административни актове и не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяната им. Жалбата на В. Иванов е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от касационния жалбоподател за разноски, ответникът по касация следва да заплати на АЗ сумата 170 лв. 100лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 70 лв. за внесена държавна такса в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение