Решение № 5891 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, представляван от изпълнителния директор И.И., чрез процесуални представители гл.юрк. Ст.Гачев и адв.А.Пачаманов срещу Решение 10286 от 28.06.2024 г., постановено по адм. д. 2261/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на Ню Проджектс Консулт ЕООД, ЕИК 202054931 сумата от 1 071 461,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконен административен акт отменено Уведомително писмо изх. 01-2600/2562 от 24.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочва, че решението е недопустимо, тъй като дължимостта на предявените главница и дължимото ДДС е разгледан и решен със сила на присъдено нещо в други съдебни производства, както и поради обстоятелството, че е налице висящо административно производство по разглеждане на заявките за плащане. След отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо изх. 01-2600/2562 от 24.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, административната преписка е била върната за ново, повторно произнасяне и ищецът разполага с друг ред на защита, различен от реда по ЗОДОВ, а именно евентуално съдебно производство по оспорване законосъобразността на повторното произнасяне на административния орган, ако е негативно за него. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като: е отклонил и не е уважил две относими доказателствени искания на ответника; не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства; формирал е мотиви и правни изводи върху заключение, прието по друго административно дело, с което е нарушен принципът на непосредственост и устност при събирането на доказателства. Излага подробни съображения и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че макар и формално да е налице първата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не се установява претендираните вреди да са настъпили от този отменен акт, както и в какво се изразява причинно следствената връзка между тях и отмяната на акта. Иска да се обезсили обжалваното решение и се прекрати производството по делото или алтернативно да се отмени обжалваното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло предявената по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искова претенция. Претендира присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски, в т.ч. адвокатско и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ню Проджектс Консулт ЕООД, чрез представляващата го М. Р. - управител, с писмен отговор и писмена молба, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло основателен предявеният от Ню Проджектс Консулт ЕООД срещу ДФЗ иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 071 461,90 лева, изразяващи се в невъзстановени разходи по заявки за плащане 02/22/160518/89849/07.01.2019 г., 03/22/160518/89849/08.01.2019 г., 04/22/160518/89849/06.02.2019 г., 05/22/160518/89849/08.03.2019 г., 06/22/160518/89849/03.04.2019 г. и 07/22/160518/89849/10.05.2019 г., по схема Училищен плод, съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци на мляко и млечни произведения в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко на учениците в учебните заведения, в общ размер на 589 969,88 лв. без ДДС, ДДС 117 993,98 лв. и законна лихва върху забавеното плащане в общ размер на 363 498,04 лв. от датата на плащане на подадените заявки за плащане до подаване на исковата молба, в резултат на отменено по съдебен ред на Уведомително писмо изх. 01-2600/3562/24.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано възстановяването на разходите по посочените заявки. От фактическа страна съдът е установил, че с акт за одобрение изх. 01-2600/5426/16.10.2018 г. ДФЗ е одобрил ищцовото дружество за изпълнител по схема Училищен плод, за доставяне на пресни плодове и зеленчуци и по схема Училищно мляко, за доставяне на мляко и млечни произведения, по смисъла на чл. 9 и чл.10 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци на мляко и млечни произведения в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко на учениците в учебните заведения, съгласно Приложение 1 и 2, за срок от 3 години. Установил е, че за периода ноември 2018 г. април 2019 г. дружеството е осъществило доставки на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебни заведения, за което предявило пред ДФЗ процесните заявки за плащане. С уведомително писмо изх. 01-2600/3562/24.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, заявките са били частично одобрени, като е било отказано възстановяването на разходи за разпределение на продуктите по чл. 17, ал. 8 от Наредбата, в размер на 589 969,88 лв. - данъчна основа и 117 993,98 лв. ДДС. Установил е, че уведомителното писмо е било обжалвано по реда на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, като е било отменено с Решение 4283/28.06.2023 г., постановено по адм.д. 8242/2021 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 1930/19.02.2024 г., постановено по адм.д. 9046/2023 г. по описа на ВАС и преписката е била върната на ответника със задължителни указания по прилагането на закона и произнасяне по горецитираните заявки, като указанията на съда не били изпълнени, тъй като до датата на приключване на съдебното дирене не били представени доказателства за такова произнасяне. При тези фактически установявания, решаващият съд е приел, че с отмяната на уведомителното писмо по отказа за възстановяване на разходите от ищеца, за последния са възникнали като пряка и непосредствена последица имуществени вреди, изразяващи се в стойността на невъзстановените разходи и лихвите за забава. Счел е, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от фактическия състав на незаконния акт и неизпълнението на задължението на ДФЗ да се произнесе по върнатата му преписка, съгласно указанията по отменителното съдебно решение. Позовавайки се на приетата по адм.д. 8242/2021 г. по описа на АССГ съдебно счетоводна експертиза за определяне размера на разходите, които дружеството е заявило за възстановяване и които са му били отказани, решението по което дело е оставено в сила с Решение 1930/19.02.2024 г. по адм.д. 9046/2023 г. на ВАС, съдът е формирал извода за доказаност и по размер на претендираното обезщетение. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е недопустимо. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът по ЗОДОВ се явява недопустим, ако вредите са претендирани по друг ред. В случая сме изпратени пред такава хипотеза. С отмяната от съда на уведомително писмо изх. 01-2600/3562/24.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, т.е. по искането на ищцовото дружество, обективирано в процесните заявки, е налице неразрешен административноправен спор относно материалното право на дружеството. Налице е висящо административно производство, по което дължимата преценка за основателност на искането за възстановяване на разходите по процесните заявки е от изключителната компетентност на административния орган. След като материално право, претендирано в административното производство не е установено и нарушено, не може да се претендира обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заместваща това право престация. Предвид изложеното, първоинстанционният съд не е съобразил че административното производство се явява преюдициално по отношение допустимостта на производството по ЗОДОВ. Произнасяйки се по претенция от компетентността на административния орган, първоинстанционният съд недопустимо е заместил волята на органа. Този извод се потвърждава и от представеното в касационната инстанция уведомително писмо с изх. 01-2600/2619 от 12.12.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадено в изпълнение на указанията, дадени с Решение 4283/28.06.2023 г., постановено по адм.д. 8242/2021 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 1930/19.02.2024 г., постановено по адм.д. 9046/2023 г. по описа на ВАС . Със същото една част от сумите по процесните заявки са одобрени, а друга част отказани. За одобрените суми, претенцията на ищцовото дружество е удовлетворена, т.е. налице е влязъл в сила позитивен за дружеството административен акт и производството по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява недопустимо. По отношение на отказаните суми е налице висящ съдебен спор, като при отхвърляне на оспорването от съда, искът в тази част би бил недопустим /няма да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт/, а при уважаване на оспорването и присъждане на претендираните суми, производството по ЗОДОВ също ще се яви недопустимо, предвид удовлетворената претенция на дружеството. В заключение следва да се обобщи, че след като е налице ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който да се реализира претенцията на ищцовото дружество, реда за защита по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е изключен. По изложените съображения оспореното решение, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,