Решение № 196 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2011 г.

Решение № 196 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Иван Савков. Иска се отмяната на определение № 328 от 25.01.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 185/11 и определение № 3749 от 16.03.2011 г., постановено от Върховния административен съд, тричленен състав по адм. д. № 2318/11 г. Като правно основание за исканата отмяна в молбата се сочи чл. 239, ал. 1 и ал. 5 от АПК (съдът приема, че молителят има предвид т. 1 и т. 5 от посочения член). Доводите на молителя са, че неправилно съдът е приел, че той в качеството му на ищец пред първоинстанционния съд не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на недостатъците по исковата му молба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: Делото пред административния съд е образувано по искова молба от Иван Савков срещу Военномедицинска академия. В петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника за заплащане на пропуснати ползи в размер на 100 000 лева и морални щети в размер на 50 000 лева. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е отказъл да оформи документ, въз основа на който да се осъществи самоосигуряването за пенсиониране на съпругата на ищеца за периода 01.11.2007 г. - 01.12.2010 г., която е на работа в Кувейт след допускането й до интервю от ВМА. Исковата молба е оставена без движение от съда с разпореждане от 18.01.2011 г., с което са дадени указания на ищеца да внесе д. т. в размер на 10 лв. и представи доказателства по делото за това, доказателства за сключен граждански брак с ищцата, от чието име претендира вреди, както и да конкретизира незаконосъобразния акт на административния орган. Разпореждането на съда е съобщено на ищеца на 20.01.2011 г. На 24.01.2011 г. ищецът подава уточняваща искова молба, с която иска освобождаване от заплащане на д. т. като сочи, че подава и декларация за това, посочва, че исковата молба е от негово име, уточнява, че вредоносното деяние е в липсата на издаден документ от ответника, като същевременно се поддържа, че ответникът в качеството му на посредник за задграничната работа на съпругата му е длъжен да осигурява гражданите, което би следвало да фигурира във договора с държавата Кувейт. С определение № 328/25.01.2011 г. административният съд приема, че констатираните недостатъци по исковата молба не са отстранени, като ищецът не е представил доказателства за внесена д. т. не е подал и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не е представил документ за сключен гр. брак с Надка Савкова-Димитрова. Съдът е направил извод също така, че ищецът не е активно легитимиран да подаде искова молба по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ за причинените на Надка Савкова-Димитрова вреди от бездействието на ВМА. На посочените основания съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото. Определението на административния съд е обжалвано пред ВАС, който с определение № 3749/16.03.2011 г. го оставя в сила с мотива, че ищецът не е отстранил констатираните недостатъци в исковата му молба в срока, даден от съда. Искането за отмяна (назовано молба за отмяна) е неоснователно по следните съображения: производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне обаче само ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производство за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна имат характер на доводи за неправилност на атакуваните определения, поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представлява основанията за отмяна, посочени в чл. 239, т. 1 (нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната) и т. 5 (страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани) от АПК. По тези съображения настоящият петчленен съдебен състав преценява подадената молбата за отмяна като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд