Решение № 3827 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2011 г.

Решение № 3827 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2930 от 14.06.2011 г., постановено по адм. д. № 738/2010 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на "Токуда Болница София" АД гр. София писмена покана изх. № 29-02-70/22.12.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за възстановяване на сума в размер на 1822 лв., получени без правно основание. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса с оплакване, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и делото решено по същество от настоящата инстанция. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а оспореното решение на АССГ за неправилно, при чието постановяване е нарушен материалния закон. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Предмет на производството по делото и издадената писмена покана изх. № 29-02-70/22.12.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за възстановяване на сума в размер на 1822 лв., получени без правно основание. Страните не оспорват установената по делото фактическа обстановка. По повод на постъпили жалби от пациенти на болничното заведение, контролните органи при СЗОК са извършили проверка, започнала по заповед № РД-18-5500/19.10.2009 г. на директора на СЗОК. За резултатите е съставен Медицински протокол № М-834/23.10.2009 г., в който са отразени констатациите относно изясняване обстоятелствата по извършената хоспитализация на ЗЗОЛ Евгени Атанасов Татарлиев. От данните по ИЗ № 14752 (13.07.2009 г. -18.07.2009 г.) и приложенията към него - копие от издадената епикриза, температурен лист (без да е отразена лекарствена схема, като температурната крива обхваща и дата 19.07.09 г., когато пациентът е бил вече дехоспитализиран), лист за предоперативна консултация и оценка, анастезиологичен лист и оперативен протокол № 312/13.07.2009 г., контрольорите са установили редица неточности, зачерквания, удебеляване на написаното с химикал и др. нарушения. При обобщаване на констатациите, проверяващите като краен извод са изложи становище, че са нарушени изискванията на т. 196,8 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК относно критериите за дехоспитализация. По своята същност хоспитализацията е причината за прием и лечение на пациента, а критериите за дехоспитализация са очаквания и необходим резултат - те отразяват достигнатата диагностична и лечебна цел. Неспазването на критериите за дехоспитализация от страна на лечебното заведение за болнична помощ означава, че не са били достигнати диагностичната и лечебна цели при изписването на пациента. На база на данните от медицинския протокол е съставен Протокол за неоснователно получени суми № ФВ - 133/26.10.2009 г., в който е отразено фактическото основание за издаване на оспорената писмена покана - нарушено е изпълнението на клинична пътека № 205 "Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции" в частта й II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 4 "Дехоспитализация и определяне на следболничния режим". Така отразените факти са подведени към нарушение на съответната материалноправна норма - т. 196,8 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, водеща до прилагане чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. и чл. 41, ал. 1 от Индивидуален договор № 22-2513/2009 г. за възстановяване на неоснователно получена сума по фактура № 420/10.08.2009 г. в размер на 1822 лв. Директорът на СЗОК изрично е посочил като правно основание за издаването на оспорения административен акт чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. Текстът на цитираната норма гласи - в случаите, когато ИМП е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Неправилно съдът е приел, че при разглеждания случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от НРД, според която, когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение по НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и прилага предвидената в договора санкция. Настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанционния съд, че установените факти налагат прилагане разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г., който ред изисква налагането на санкция на основание чл. 235 от цитирания договор, а писмената покана да се издава едва след влизане в сила на заповедта за приложената санкция. И понеже в случая лечебното заведение не е санкционирано, това обуславяло незаконосъобразността на административния акт като издаден при допуснато съществено процесуално нарушение. Правните доводи на съда са изградени в противоречие с материалния закон. Административният орган правилно е приложил релевантната за случая правна норма - чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., според която, когато ИМП е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В нормите на НРД 2006 г. и в индивидуалния договор, подписан между страните, не е изрично предвидена санкция за случаите, когато изпълнителят на болнична медицинска помощ отчита дейност, при която не са спазени критериите на дехоспитализация по дадена КП. Административният орган е приел, че се касае за нарушение, водещо до прилагане ал. 1 на чл. 233 от НРД 2006 г., която е по-благоприятна за изпълнителя на медицинска помощ, тъй като предвижда само възстановяване на неоснователно получените суми. Разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г. предвижда кумулативното прилагане на санкция и удържане на неоснователно платените суми, тъй като е обвързана с по-тежки нарушения на подзаконовия нормативен акт. При тези факти по делото, оспорената писмена показа е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост, поради което са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, като първоинстанционната жалба на "Токуда Болница София" АД гр. София против писмена покана изх. № 29-02-70/22.12.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за възстановяване на сума в размер на 1822 лв., получени без правно основание, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени поисканите разноски за производството в размер на 150 лв. юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,