Решение № 8229 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2014 г.

Решение № 8229 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ректора на Медицински университет Пловдив, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1920 от 29.08.2014 г. по адм. д. № 810/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № Р-134 от 28.01.2014 г. на Ректора на Медицински университет Пловдив, с която е прекратено действието на Договор от 1.06.2013 г. за специализация по "Анестезиология и интензивно лечение" на д-р Милена Николаева Михова, зачислена на място финансирано от държавата, с база на практическо обучение МБАЛ "Пловдив" АД, гр. Пловдив, считано от 28.01.2014 г. Сочат се се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че основанията за издаването на процесната заповед се съдържат в докладите на д-р Сребрин Сребринов и на проф. д-р Чавдар Стефанов, които се потвърждават от разпитите на двамата в качеството им на свидетели в съдебно заседание на 19.05.2014 г. В тези показания те подробно са описали кое е довело до формиране и у двамата на категоричния извод, че д-р Михова е показала "слаби резултати при усвояване на учебната програма", което е годно основание за прекратяване на обучението. Съдът неправилно приел, че липсата на препращане във въпросната заповед към докладите на проф. Стефанов, респ. към писмото на д-р Сребринов не може да обоснове извода, че административният орган е приел фактите и обстоятелствата, изложени в тях. В представения Протокол № 1/14.01.2014 г. на ректорския съвет е цитирано писмото на д-р Сребринов. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че в случая административния орган не е посочил конкретен юридически факт, който да се съдържа в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. която му дава правомощие едностранно да прекрати специализацията на д-р Михова по "Анестезиология и интензивно лечение". Предвиденото в посочената норма понятие "слаби резултати", съставлява извод, който компетентния административен орган следва да направи въз основа на конкретни факти от дейността на лицето в процеса на провежданата специализация. Тези именно факти, би следвало да бъдат изложени в мотивната част на заповедта за прекратяване на обучението, за да може да се констатира дали те са проявени в действителност и след техния анализ и преценка да се установи, дали в конкретния случай са налице "показани слаби резултати при усвояването на учебната програма" от специализанта и съответно е налице годно основание за прекратяване на обучението. Липсата на каквито и да е факти, посочени в мотивната част на заповед № Р-134 от 28.01.2014 г. на ректора на МУ, Пловдив, изключва възможност за констатации, анализ и изводи. В процесната заповед липсва препращане към доклада на проф. д-р Стефанов, респективно към писмото на д-р Сребринов, за да се направи извод, че административния орган е възприел фактите и обстоятелствата изложени в двата посочени документа. В доклада на проф. д-р Стефанов също не се съдържат конкретно посочени факти, въз основа на които е направен изводът, че д-р Михова "... не прояви в необходимата степен желание за усвояване на основните практически умения .... и не демонстрира адекватни комуникативни умения с екипа...". Твърдението, че тези изводи са направени въз основа на лични наблюдения на ръководителя на специализанта, не е равнозначно на посочването на конкретни факти и обстоятелства, установени в процеса на обучение. Същото се отнася за изложените твърдения в писмото на д-р Сребринов. В хода на съдебното производство, разпитани в качеството им на свидетели, са посочили отделни, конкретни факти от дейността на д-р Михова, проявени в процеса на нейното обучение. Посредством свидетелски показания и други доказателства се проверяват и установяват фактите и обстоятелствата, въведени от административния орган в мотивите на конкретния акт, поради което е недопустимо посредством тях, да се замества липсата на изложени мотиви. Неизлагането на каквито и да е фактически основания за постановяване на акта не може да бъде заместено от свидетелските показания пред съда. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед на ректора на Медицински университет Пловдив е незаконосъобразна, поради издаването й при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно изискването за форма на административния акт - да съдържа фактически и правни основания, което е основание чл. 146, т. 2 от АПК за нейната отмяна. В заповедта е посочено само правното основание за прекратяване действието на договора за специализация по "анестезиология и интензивно лечение" на специализантката д-р Милена Михова - чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г. на МЗ (отм.). В нея не са изложени никакви фактически основания, обосноваващи посоченото правно основание за прекратяване на договора за специализация. Липсват конкретни факти и обстоятелства от дейността на лицето в процеса на провежданата специализация и съответни доказателства, въз основа на които след анализ и оценка са констатирани показани от него слаби резултати при усвояване на учебната програма и тези резултати да са основали издаването на заповедта от административния орган. Такива не се съдържат в намиращите се в административната преписка писмо на д-р Сребринов и доклад на проф. Стефанов. Свидетелските показания не могат да заместят липсата на мотиви в заповедта. Не се съдържат фактически основания и в протокол № 1/14.01.2014 г. на ректорския съвет, в който е посочено писмото на д-р Сребринов, но както е установено, в писмото на д-р Сребринов няма конкретни факти. Липсата на мотиви е пречка за проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт, респ. за съответствието му с материалния закон. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение