Решение № 10918 от 30.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Петрова, против Решение 145 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 493/2021 г. на Административен съд (АС) - Враца, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) 02-060-6500/4961/05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., по заявлението за подпомагане на Н. Велчев и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по приложението на закона, в месечен срок.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда за липса на мотиви и посочване на фактическите и правни основания в отменения акт, съответно за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че УП е мотивирано, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съответно са налице посочените правни основания за наложените намаления и санкции. При проверките на място са установени площите, които поради опожаряване не отговарят на изискванията за подпомагане. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е взел предвид заключението на назначената по делото съдебна експертиза, от която се установява, че площите са определени за недопустими поради възникналите пожари. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за производството. Прави се възражение относно прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът - Н. Велчев не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана о същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Спорно е приложението на материалния закон.

Съдът е установил, че жалбоподателя е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), като за кампания 2019 г. е подал общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) [номер] на 09.04.2019 г., с което е заявил описаните парцели за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), с данни за идентификация на отделните парцели. Приложена е таблица на използваните парцели през 2018 г.

С оспореното УП с изх. 02-060-6500/4961/05.08.2021 г., кандидатът е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми и мерки, базирани на площ, като в табличен вид, в таблица 1, по колони са посочени - в колона 1 - съответните схеми и мерки, в колона 2 - исканите суми, в колона 3 - извършените от органа намаления, колона 4 редукции, колона 5 - намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните суми, а в таблица 2 са посочени датите и размера на извършените плащания. Към колона 3 "намаления" административният орган е посочил, че се отчитат:

• намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

• наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Комисията;

• линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е , т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията.

• линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е , т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията.

При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че оспорения акт е издаден от материално компетентен орган, при надлежно делегиране със Заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията, в писмена форма, но при липса на мотиви, тъй като поясненията към колона 3 представляват възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които по принцип могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., но са лишени от конкретика. В писмото и в документите, предхождащи издаването му не се съдържат каквото и да са съображения за извършеното намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие и кое от посочените пет правни основания в поясненията към колона 3 "намаления" е относимо към всяко едно от намаленията. Посоченото нарушава изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвиждащ, че административния акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не е налице и друг документ или препращане към такъв в преписката, чрез който да се удовлетворят изискванията на Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ВС.

Мотиви са изложени за първи път едва в становище от издателя на акта пред съда, като в приложена таблица са посочени данните за декларираните и приети за недопустими имоти. но изразеното след издаване на оспореният административен акт в писменото становище от 23.08.2021 г., изпратено заедно с жалбата и административната преписка в съда, не може да санира допуснатото от административния орган съществено нарушение на административно производствените правила.

Съдът е приел, че е налице и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като същият не е съобразен с определения слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г. одобрен със Заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като категорично е установено по делото в това число и от неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, че заявените от жалбоподателя земеделски площи са включени в този слой.

Освен това, съдът е посочил, че административният орган не е съобразил и безспорно установеното, че на 13.07.2019 г. и на 27.09.2019 г. са възникнали пожари в стърнища в землището на с. Девене, които са засегнали и части от имоти, стопанисвани от жалбоподателя. Посоченото е установено и при проведените теренни проверки, надлежно възложени и отразени в доклади за проверка на площи. Стопанската година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, а единият от пожарите е възникнал на 27.09.2019 г. - три дни преди края на стопанската година. Проверката е осъществена в следващата стопанска година - след 1 октомври на 2019 г. в периода от 30.09.2019 г. 03.10.2019 г.. От заключението на експертизата се установява, че жалбоподателят е спазвал изискванията по съответните наредби на МЗХГ за прилагане на заявените схеми, като е поддържал в добро състояние площите по различните схеми и мерки до датата на пожара. При липсата на данни кой от пожарите кои парцели е засегнал и какъв е съответно размерът на засегнатите площи и при отчитане на обстоятелството, че вторият пожар е възникнал на 27.09.2019 г., след реалното изпълнение на ангажиментите за 2019 г. по СЕПП, СПП, ЗДП и СПК, определянето на 62,07 ха за недопустими за подпомагане е без фактическо и правно основание. Доколкото не е установено дали пожарът се дължи на човешка намеса или природно явление - мълния, не може недвусмислено и безусловно същият да се изключи от категорията природно бедствие.

По тези съображения, съдът е постановил оспорения понастоящем резултат - отменил е обжалвания административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са необосновани изводите на съда за липса на мотиви и липса на посочване на фактическите и правни основания в отменения акт, обосноваващо нарушение на изискването за форма на акта и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.

Обосновано, с оглед съдържанието на оспореното писмо и данните в административната преписка, съдът е изградил изводите си. Уведомителното писмо е в табличен вид, като в съответните колони са посочени само схемата, исканата сума и намаленията, без в обясненията под таблицата да са посочени кои изисквания не са спазени, кои парцели са недопустими за подпомагане за кампания 2019 г., каква площ е недопустима конкретно по всяка една от заявените схеми и мерки. Мотиви не се съдържат и в друг издаден от административния орган документ, липсва и препращане към други документи, част от административната преписка. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след издаването на акта, но дори и да се приеме, че мотивите се съдържат в изпратеното до съда становище, то също е лишено от конкретика, макар че съдържа графа, препращаща към извършените проверки на място. Таблицата към становището, сравнена с таблицата към заключението на вещото лице, което е съобразило докладите от извършените проверки на място, отново не дава отговор кой парцел по каква причина е приет за недопустим. Освен това, което в случая е по-важно, административният орган не е изложил никакви мотиви относно основния спорен предмет по делото - оценката на възникналия пожар в заявените площи. Административният орган е получил сигнал за възникналите пожари. Възложена е проверка със заповед 392896 от 25.09.2019 г., която е проведена в периода от 30.09. до 03.10.2019 г. Възложена е и втора проверка, със заповед 396228 от 03.10.2019 г., но липсва обсъждане относно отражението им по отношение допустимостта на площите за подпомагане и налаганите санкции.

В чл. 63, параграф 1 от Регламент 1306/2013 г. е предвидено, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В случая, заявените за подпомагане площи са включени в слоя, допустим за подпомагане, одобрен с влязла в сила заповед на министъра на земеделието и храните, като органът е дължал мотиви защо приема наличие на основание за недопустимост. Налагането на административни санкции е уредено чл. 64 и чл. 77 от Регламент 1306/2013г. и те се прилагат в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта на селското стопанство или правилата относно подпомагането по чл. 67, параграф 2. Регламентът предвижда хипотези, в който не се налагат административни санкции чл. 64, параграф 2 и чл. 77 параграф 2. Сред тях са случаите, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите обстоятелства са предвидени и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба 5/2009 г. Наредбата предвижда в чл. 13, ал. 1, че кандидатът за подпомагане уведомява РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Кандидатът и/или упълномощено от него лице попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция.

В случая земеделският производител е представил доказателства за възникналия пожар, подал е възражение, което не е обсъдено, особено в контекста на обстоятелството, че втория пожар е възникнал след изпълнение на ангажиментите за съответната стопанска година, съответно липсват мотиви кой имот поради кой от двата пожара е приет за недопустим за подпомагане, за какви площи и отразява ли се обстоятелството, че пожарът е възникнал след реалното изпълнение на ангажиментите за 2019 г. по СЕП, СПП, ЗДП и СПК.

Съгласно чл. 64, параграф 2, буква "г" и чл. 77, параграф 2, буква г административни санкции не се налагат, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая административния орган не е разгледал и не е изложил мотиви относно тези обстоятелства.

При тези данни, правилно решаващият съд е приел, че липсват мотиви, съответно административния акт е издаден в нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е основание за незаконосъобразност на акта.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон по вече изложените по-горе съображения.. Не са налице касационни основания за отмяна решението на първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,