Решение № 464 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4738/2024 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. С постановеното по настоящото дело Решение № 327 от 02.06.2026 г., видно от обективиращия акта документ на хартиен носител, подписан със саморъчните подписи на членовете на състава на ВКС, е постановено, че се признава за установено по отношение на Е. А. К., ЕГН [ЕГН], че на основание наследствено правоприемство Н. К. М., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/4 (една четвърт) идеална част, И. А. П., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/8 (една осма) идеална част, К. А. В., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/8 (една осма) идеална част и Г. Г. С., ЕГН [ЕГН] е собственик на 3/16 (три шестнадесети) идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [община], област С., п.к. 2223, ул. „5-та“ № 8, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), площ 1 947 кв.м., стар номер *, кв. 17 и изградената в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 87 кв.м. Аргументацията за така постановения правен резултат подробно е изложена в мотивите на акта – както в документа на хартиен носител, така и в издадения в електронна форма, наред с което, при произнасянето в осъдителната част на разгледания иск по чл. 108 ЗС Е. А. К. е осъдена да предаде на всяка от ищците владението върху идеални части от процесния имот, както следва: на Н. К. М. - владението върху 1/4 (една четвърт) идеална част, на И. А. П. - владението върху 1/8 (една осма) идеална част, на К. А. В. – владението върху 1/8 (една осма) идеална част и на Г. Г. С., ЕГН [ЕГН] - владението върху 3/16 (три шестнадесети) идеални части. От друга страна, според диспозитива на издаденото в електронна форма Решение № 327 от 02.06.2026 г. е постановено, че се признава за установено по отношение на Е. А. К., ЕГН [ЕГН], че на основание наследствено правоприемство Н. К. М., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/4 (една четвърт) идеална част, И. А. П., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/8 (една осма) идеална част, К. А. В., ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/8 (една осма) идеална част и е собственик на 3/16 (три шестнадесети) идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [община], област С., п.к. 2223, ул. „5-та“ № 8, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), площ 1 947 кв.м., стар номер *, кв. 17 и изградената в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 87 кв.м. Прочитът на издаденото в електронна форма Решение № 327 от 02.06.2026 г. е дал основание на общия за всички касаторки процесуален представител адвокат И. Е. от АК – М., с молба вх.№ 11487 от 02.06.2026 г., да заяви искане по чл. 247 ГПК да се постанови поправка на очевидна фактическа грешка, като името на Г. Г. С. да бъде вписано в цитирания по-горе диспозитив преди посочването на притежаваните от нея 3/16 идеални части от процесния недвижим имот. Доколкото не е посочено друго, съдът приема, че искането по чл. 247 ГПК е заявено от името на всички касаторки. Препис от молбата е връчен на ответницата по касация Е. А. К., като в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение срещу искането. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложеното в молбата, данните по делото и в правомощията си по чл. 247, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира следното: Съобразно изложеното в мотивите и в диспозитива за осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС - както на документа на хартиен носител, така и на издаденото в електронна форма Решение № 327 от 02.06.2026 г., съставът на ВКС е формирал воля, че касаторката Г. Г. С. притежава 3/16 идеални части от процесния недвижим имот. Произнасянето в този смисъл изрично е отразено в диспозитива за установителната част на иска по чл. 108 ЗС в екземпляра на решението на хартиен носител, но в издаденото в електронна форма решение името на тази касаторка е пропуснато да бъде вписано преди посочването на притежаваните от нея 3/16 идеални части. В този смисъл е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. Естеството на допуснатата грешка и отсъствието на възражения срещу искането за поправката й налагат извод, че не следва да се провежда открито заседание с призоваване на страните, а исканата поправка следва да бъде постановена с настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 247, ал. 1 и ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия