Решение № 152 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2011 г.

Решение № 152 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Н. и С. Е. С. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.06.2011 г. по гр. д. № 328/2011 г. С определение № 1123/05.12.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила окръжният съд не е обсъдил и преценил всички събрани доказателства по делото, а едностранчиво е базирал решението си на твърдения и доказателства, които не са относими към спора, както и че доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност. Излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с негаторен иск, като твърдят, че са предявили по реда на чл. 108 ЗС ревандикационен иск. Поддържат, че правото им на собственост в посочените от тях граници на имота е установено и че съдът е приел, че правото им на собственост е установено, но искът е отхвърлен поради приетата от съда неправилна правна квалификация на спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Г. Е. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е потвърдил решение № 137/26.05.2010 г., постановено по гр. д. № 52/2010 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен искът на Л. Б. Н. и С. Е. С. срещу Д. Г. Е. за признаване право на собственост върху 100 кв. м. от поземлен имот с площ от 660 кв. м., находящ се в [населено място], [община], м. "П. ", извън регулация, с граници: наследници на Г. М., наследници на С. И., път, И. С. Я., от две страни земеделски имот и да бъде осъден ответникът да преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да упражняват собственически права върху този имот, както и решение № 940/27.10.2010 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение № 137/10.06.2009 г. като е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за признаване право на собственост върху недвижим имот от 82 кв. м. от претендираните 182 кв. м., с граници между буквите А-Б-Т-С-П-О-У-Л-К по скицата на вещото лице Д. В. и решение № 32/23.02.2011 г., постановено по реда на чл. 192, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 940/27.10.2010 г. като на ред 7 отгоре вместо "допълва решение № 137/10.06.2009 г." се чете "допълва решение № 137/26.05.2010 г.". Прието е, че предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС с оглед направени от ищците уточнения като така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установено по делото ответникът да извършва неоснователни действия или да създава състояния, които да пречат на ищците да осъществяват своето право на собственост. Така постановеното решение е недопустимо в частта, с която са потвърдени решенията на първоинстанционния съд, с които е признато право на собственост върху 100 кв. м. от спорния имот, а за 82 кв. м. искът е отхвърлен. В подадената на 11.02.2008 г. искова молба, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 41/2008 г. по описа на Радомирския районен съд, Л. Б. Н. и С. Е. С. са твърдяли, че по време на брака си са придобили ПИ с площ от около 660 кв. м. в [населено място], Р. община, заедно с построена в имота жилищна сграда, полумасивна сграда и паянтова сграда, като ответникът Д. Г. Е. оспорва правата им и им пречи самостоятелно и спокойно да владеят част от имота, която част е с площ от 100 кв. м., незастроена, при посочени в исковата молба граници като без правно основание преминава през тази част от имота и възпрепятствува осъществяването на собственическите им права върху тази част в пълен обем, с искане да бъде признато по отношение на ответника, че са собственици на тази част от имота и да бъде осъден да им предаде владението. С решение от 14.07.2009 г., постановено по гр. д. № 41/2008 г. така предявеният иск е отхвърлен. С определение № 157/16.09.2009 г. по гр. д. № 582/2009 г. Пернишкият окръжен съд е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум и е оставил исковата молба без движение с указания ищците да конкретизират петитума на исковата молба в случай, че предявяват негаторен иск по чл. 109 ЗС или да конкретизират обстоятелствената част от същата, в случай, че предявяват ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. С молба от 04.11.200 г. Л. Н. и С. С. уточняват, че съдът следва да се произнесе по иск с правно основание чл. 109 ЗС и да осъди ответника Д. Г. Е. да преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да упражняват собственически права върху имота. С решение № 359/11.12.2009 г. по гр. д. № 582/2009 г. Пернишкият окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 41/2008 г. и е върнал делото на Радомирския районен съд за произнасяне по предявения иск по чл. 109 ЗС така както е конкретизиран в з. з. на 09.11.2009 г. Това въззивно решение не е било обжалвано, влязло е в сила, т. е. предявилите иска лица не са възразили по предвидения в процесуалния закон ред срещу така дадената квалификация на спорното право и по този начин е очертан предметът на разглеждане в производството по делото, с който съдът е сезиран и по който следва да се произнесе. При новото разглеждане, както първоинстанционният съд в производството по гр. д. № 52/2010 г., така и въззивният съд в производството по гр. д. № 328/2011 г., са разгледали иск с правно основание чл. 109 ЗС, но едновременно с това съдилищата са се произнесли и досежно принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част от имота, каквато претенция обаче в производството по делото не е била заявявана по предвидения в закона ред и каквато не се включва в спорния предмет. Поради това според настоящия състав в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на Л. Н. и С. С. за признаване правото им на собственост върху 100 кв. м. от имота и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за признаване право на собственост върху 82 кв. м. от имота обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. В частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за преустановяване неправомерните действия, с които ответникът пречи на предявилите иска лица да упражняват собственически права върху спорния имот обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Именно такъв предмет на търсената защита е очертан с подадената на 04.11.2009 г. по гр. д. № 582/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд молба. За да достигне до извода, че така предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и правилно е преценил правното значение и последици на установените по делото факти и обстоятелства. При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на предявилото иска лице е да установи по категоричен начин, че ответникът осъществява такива действия, с които му пречи да упражнява своето право. В случая по делото осъществяването на такива действия не е категорично установено, поради което правилно въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен. Действително претендираните права на собственост върху процесната реална част от имота са приети за установени, но доколкото иск с правно основание чл. 108 ЗС не е предявен в настоящето производство, тези констатации на въззивния съд не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение