Решение № 531 от 9.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1857/2013 г.

Решение № 531 от 9.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1857/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимия И. В. Д., чрез адвокат Б. К. А. - служебен защитник, срещу въззивно решение № 219 от 11.06.2013 г. по внохд№ 384/13 г. на Апелативен съд гр. София, с което е потвърдена присъда от 14.03.2013 г. по НОХД № 967/2013 г. на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимият И. В. Д., ЕГН: [ЕГН ] е признат за виновен в това, че на 22.11.2012 г., в [населено място], ж. к. "Илинден", без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана с тегло 2,95гр., със съдържане на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6%, на стойност 17,70 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 2500 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 354а, ал. 6 НК, съдът е постановил отнемане на наркотичното вещество в полза на държавата, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 220,05 лв. Изтъкват се основания за нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Наведените доводи са: на досъдебното производство са ограничени правата на обвиняемия Д. като не е осигурено присъствието му и това на защитата при разпита на свид. М. пред съдия; не са оценени правилно доказателствата, че подсъдимият е с дългогодишна наркотична зависимост, а намерената марихуана предвид минималното й количество от 2,95 гр. е била за лична употреба; не са установени действия на подсъдимия за разпространение на наркотика, поради което неправилно не е приложена квалификация по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК; наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, които са занижени. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд или да бъде намалено наложеното наказание по размер, а наложената глоба да бъде отменена. Пред касационната инстанция подсъдимият не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа устно и с писмени бележки от служебният защитник адвокат Б. К. - А., назначена в касационното производство, и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата: не е налице нарушаване правото на защита на подсъдимия; обстоятелството че страда от наркотична зависимост не обуславя, че наркотикът е бил за лична употреба; наложеното наказание е съответно по тежест на престъплението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Фактическите констатации за инкриминираното деяние и авторството му от подсъдимия, залегнали във въззивното решение, които не се различават от възприетите от първоинстанционния съд, се основават на задълбочена цялостна оценка на събраните в процеса доказателствени източници, както изискват чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност е довела до законосъобразен извод, че обвинението се подкрепя по категоричен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК е дала аргументиран отговор на доводите в жалбата на подсъдимия по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК като ги е отхвърлила поради неоснователност. Съставът на ВКС изцяло споделя правилността на правната аргументация на съда. Не е ограничено правото на защита на подсъдимия при събирането и проверката на показанията на свид. М. пред съдия в досъдебното производство. Разпитът на свид. М. пред съдия е проведен при спазване на изискванията по чл. 223 НПК. Подсъдимият не е бил призован и не е присъствал на това следствено действие, проведено на 23.11.2012 г., но е видно от протокола за разпит, че същият е започнал в 14,15 часа и е приключил в 14,30 часа. Към този момент Д. не е имал качеството на обвиняем и уведомяването му за осигуряване правото на участие в това процесуално действие е било извън задължението на разследващия орган. Вярно е, че Д. е бил привлечен като обвиняем на същата дата, но от постановлението за привличане е видно, че това е сторено в 15,15 часа, след като е приключил разпита на свид. М. пред съдия. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК. Подсъдимият Д. изрично се е съгласил в съдебното заседание на 14.03.2013 г. по нохд № 967/2013 г. на СГС, след разясняване на правата му от съда, че при даденото от него съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, при постановяването на присъдата, съдът ще се ползва непосредствено от съдържанието на събраните в досъдебното производство и приобщени от съда писмени и гласни доказателствени средства. Подсъдимият и защитата му не са упражнили правото да поискат разпит на свид. М. в съдебната фаза на процеса, за да поставят въпросите си и ги противопоставят спрямо тези на обвинението, зададени към свид. М. в досъдебното производство. Това право съзнателно не е упражнено, тъй като преди даване ход на съдебното следствие в първата инстанция, подсъдимият в присъствието на защитата си е изразил съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, включително и на свид. М.. Поискал е разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в процедурата по предварително изслушване на страните. Даденото от подсъдимия съгласие е неоттегляемо - подсъдимият не може да се позовава на препятстване възможността да участва в разпит на свидетел, от който разпит в негово присъствие той съзнателно се е отказал. Процесуалните правила за разглеждане на делото при съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 и сл. НПК са приложени от съда и те са породили правните последици по волята на страните. Анализът на показанията на свид. М., свид. У. и Й. е направен съгласно правилата на чл. 107, ал. 5 НПК. Показанията на свид. М. са изяснили обстоятелствата, относими към предмета на доказване, че срещите му с подсъдимия Д. са били периодични, а не инцидентни и са имали за цел закупуване на наркотични вещества. Процесната среща е била уговорена и всички други срещи между него и свидетеля са се отнасяли до изпълнение от подсъдимия на поръчка за доставяне на наркотични вещества. Обстоятелството че срещата на свид. М. с подсъдимия е била с цел за закупуване на пакетче с марихуана от подсъдимия, за да го предаде на други три лица, е установено както от свидетеля М., който твърди, че проявата на подсъдимия не е еднократна, така и от показанията на свидетелите У. и Й. - полицейски служители, които имат преки възприятия относно момента на подаването от подсъдимия Д. на пакетчето на свид. М.. Тези показания са оценени съвкупно и с данните от показанията на свидетелите И. и П. - поемни лица, присъствали при извършването на обиск и изземване, с протокол, одобрен с определение по нчд № 5574/12 г. на СГС по реда на чл. 164, ал. 3 НПК. Доказано е, че обследваното от СХЕ съдържание на иззетото от предния ляв джоб на панталона на подсъдимия полиетиленово пликче представлява наркотично вещество- марихуана. Правилен е фактическият извод, че предвид начина на извършване деянието, пакетчето не е било предназначено за лична употреба от подсъдимия, а за разпространение на други лица, независимо от обстоятелството, че Д. страда от наркотична зависимост. Анализът на доказателствената съвкупност е довел до установяване на фактическите данни, които по категоричен начин изясняват обстоятелствата на обвинението - авторството на деянието от подсъдимия и механизма на извършването му. Признаването на подсъдимия Д. за виновен по квалификацията по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК е изведено по начинът, очертан в чл. 303, ал. 2 НПК. Тезата на защитата за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление от същия вид е несъстоятелна, тъй като безспорно е установена специалната цел, с която е държано от подсъдимия процесното наркотично вещество, изключваща претендираната от защитата квалификация. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. Размерът на предмета на престъплението, който в случая е 2,95 гр. с процентно съдържание на активно действащ компонент от 6%, и е на стойност 17,70 лева, няма определящо значение за тежестта на конкретния вид престъпление. С деянието се застрашават, респ. увреждат, обществените отношения, свързани с едно от най-значимите блага - общественото здраве и неговото опазване. Правилно е възприет извода, че индивидуализацията на наказанието следва да е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, защото са оценени многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, изтъкнати и в касационната жалба. Наказанието "лишаване от свобода", предвидено за извършеното престъпление, справедливо е наложено под предела на специалния минимум в санкционната част на състава. Законосъобразно е изведено приложението и на чл. 66 НК, с подходящ изпитателен срок в размер на три години на отлагане изпълнението на наложеното наказание. Кумулативно предвиденото наказание глоба основателно е намалено по размер с една втора, тъй като законосъобразно е приложен чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК. При тези данни, липсва правно основание за поисканото в жалбата намаляване на наказанието по размер. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение