Решение № 5038 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2009 г.

Решение № 5038 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Нисим Моис Алкалай подадена срещу решението от 24.04.2009 г. постановено по адм. дело № 575/2007 г. по описа на Софийския градски съд, административно отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалба на процесуалния представител на Нисим Алкалай е упражнил контрол за законосъобразност на мълчаливия отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление с вх. № РД-97-00-5731/19.11.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен недвижим имот. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателя и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че със заявление № СА-94-Н-17/21.05.1998 г. подадено до кмета на Столична община от Нисим Алкалай, гражданин на Израел е направено искане да "бъде отменено извършеното отчуждаване" на описания в заявлението имот, находящ се на бул. "Княгиня Мария Луиза" № 67 /стар № 73/. В това заявление е отразено, че притежавания от жалбоподателя наследствен недвижим имот в гр. София описан като: " дворно място с изградените в него триетажна външна и едноетажна вътрешна сграда на бул. "Княгиня Мария Луиза" 73, беше отчуждена по реда на ЗПИНМ за изграждане на многоетажна жилищна сграда. Едноетажната вътрешна сграда не е разрушена и съществува и досега, ето защо моля да бъде отменено извършеното отчуждаване по отношение на съществуващата сграда със съответни идеални части от мястото, като собствеността върху този имот ми бъде възстановено. С писмо от 10.05.2001 г. административният орган е уведомил подателя на заявление с вх. № СА-94-Н -17/21.05.1998 г. по образувано реституционни преписка № 1194-Р-03.18/1999 г., че "исканата отмяна на отчуждаване на имот пл. № 14 в кв. 105 на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ.... не може да се разглежда и решава от Столичната администрация, тъй като липсват данни за отчуждаване на посечения имот по реда и законите в обсега на реституционния закон". С последващо заявление с вх. № РД-97-00-573/18.11.1998 г. подадено до областния управител на област София е направено искане за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 2 (отм.) ЗОСОИ на същия имот като са посочени и начини на обезщетяване - "с идеални части от изградената страда върху мястото или с жилищни компенсаторни записи за стойността на имота, включително и за стойността на едноетажната сграда и съответните ид. части от мястото". Тези доказателства настоящата инстанция подробно описва, за да обоснове правния извод, че жалбоподателят не е избрал по кои реституционен закон да бъде обезщетен като проведе изцяло съдебно производство по реда на този закон, което обстоятелство е достатъчно основание, за да се приеме, че в резултат на процесуалното поведение на жалбоподателя подадената жалба срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София, е неоснователна. За конкретния административен спор не са представени доказателства на какво основание е отчужден или е одържавен процесния имот, за да прецени съдът приложимия реституционен закон - реституционния закон ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ...или реституционния закон - ЗОСОИ и да се преценява дали са налице законовите предпоставки за уважаване на направеното искане за обезщетяване за описания в заявленията недвижим имот. Ако имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ /в сила от 1949 г и ППЗПИНМ от 1950 г./, както е записано в първото заявление, то съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ, недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ - т. е. собствениците на отчуждени по този закон имоти са били обезщетявани. От приложените към адм. преписка актове за общинска собственост за сградата построена в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 67 през 1952 г. /позволителен билет № 220/1952 г./е видно, че е за този имот е бил съставен АДС -2259-II район 1956 г., който акт не е представен от жалбоподателя, за да се установи каква част от имота е отчуждена, от кои собственици и закона, по който е отчужден имота, защото тежестта на доказване на отчуждаването на имота е на заявителя, който следва да установи, че има право да бъде обезщетен по посочен от него реституционен закон. По изложените съображения обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,