Решение № 7740 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2017 г.

Решение № 7740 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Х. А. Т. от град Е. против решение № 1/04.01.2017 г., постановено по адм. дело № 261/2016 г. по описа на Административен съд - Я. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление - Е., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Т. срещу заповед рег. № УРИ-6865з-309/28.09.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Е., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Установено е по делото, че Х. Т. е държавен служител, заемащ длъжността старши полицай на ГКПП - Л. към ГПУ Е.. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 21.08.2016 г. на трасе "Вход товарни автомобили" на ГКПП Л. жалбоподателят е назначен да извършва физическа проверка на влизащите в страната товарни автомобили с газ-анализатор Drager X-am 7000. В 06:02.17 часа при проверка на ремаркето на товарен автомобил марка РЕНО, Т. след като поставя сондата под брезента, на ремаркето, оставя газ-анализатора на земята и след като го оставя без надзор, извършва проверка на кабината. След проверката откачва газ-анализатора и отива да провери второто ремарке. Закачва газ - анализатора за пломбажното въже, дръпва се назад и докато товарния автомобил се придвижва напред, уредът виси на пломбажното въже, докато товарният автомобил потегля. След като товарният автомобил спира за извършване на гранична проверка, жалбоподателят откачва газ-анализатора и се насочва за проверка на следващия товарен автомобил. При опит на Т. да закачи газ-анализатора на пломбажното въже на следващия товарен автомобил, уредът пада на земята. Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ е приел тези действия като нарушение на разпоредбата на т. 6 от Указания с рег. № 1939/12.08.2016 г. относно експлоатация на газ-анализатор Drager X-am 7000, която гласи: "На работното място се забранява оставянето на уредите без надзор по площадките, земята, върху други предмети, както и закачването на същите на проверяваните автомобили". Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР налага на жалбоподателя Т. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АС Я. е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила . При постановяването на заповедта са спазени приложимите материалноправни норми и тя съответства на целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед рег. № УРИ-6865з-309/28.09.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Е., с която на Х. А. Т. му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца, на основание чл. 200, т. 1, т. 11 и чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР - ръководител на структура по чл. 37 - началника на Гранично полицейско управление - Е., и в предвидената писмена форма. Нарушенията на служебните си задължения, които са вменени на Т. са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения и са подведени като такива по чл. 200, т. 1, т. 11 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Съобразно посочените изисквания обосновано първоинстанционният съд е счел, че при издаване на оспорената заповед са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. В конкретния случай издаването на заповедта е станало преди изтичане на 2 месеца от извършване на нарушението, поради което са спазени и двата вида предвидени срокове. Държавният служител е дал писмени обяснения на 17.09.2016 г., които са приети от дисциплинарно - наказващия орган. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказанието. Освен това касаторът е бил запознат с изготвената справка на 15.09.2016 г., върху която лично е отбелязал запознаването си. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно полученото от жалбоподателя прилошаване, отвеждането му до спешен център и издаване на болничен лист. Действително това събитие е настъпило същия ден, но значително по-късно от твърдяното от АНО нарушение, което е извършено в 06.04 минути. Прилошаването е станало около 6.30 часа, когато е извършвана проверка на други товарни автомобили. Следва да бъде споделен и извода, че жалбоподателя не е наказан за повреда на газ-анализатора, а за употребата му в нарушение на правилата за ползването му. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение