Решение № 16781 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2013 г.

Решение № 16781 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ"Славена-Кръстю Кръстев" за отмяна на влязло в сила решение № 4120/25.03.2013 г., постановено по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1164/17.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1561/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и са представени: решение № 362/15.05.2013 г., постановено по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, трети граждански състав, изпълнителен лист от 31.07.2013 г., издаден по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, протокол от съдебно заседание на 27.02.2013 г. по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд, съдебно удостоверение от 12.02.2013 г. по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково. ЕТ "Славена-Кръстю Кръстев" излага доводи, според които с тези писмени доказателства са от съществено значение за правилното разрешаване на спора, поради което иска да бъде отменено решението на тричленния състав на Върховния административен съд и да бъде върнато делото за ново разглеждане на Административен съд - Пловдив. Подробни съображения в подкрепа на искането са изложени в молбата за отмяна, в която са включени и аргументи, че уважаването му ще осигури и непротиворечиви съдебни решения. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), редовно уведомен за съдебното производство, не е изпратил представител, но е представил писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Представените към искането за отмяна: решение № 362/15.05.2013 г., постановено по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, трети граждански състав и изпълнителен лист от 31.07.2013 г., издаден по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково не са съществували преди постановяване на атакуваното влязло в сила съдебно решение от 25.03.2013 г. Съдебното удостоверение от 12.02.2013 г. по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково е представено в съдебно заседание на 27.02.2013 г. по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд, от което е и протоколът, приложен към искането за отмяна. Решението на тричленният състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска е постановено в касационно производство по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба против решение на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ"Славена-Кръстю Кръстев" срещу Ревизионен акт (РА) № 261005096 от 02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 409 от 19.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите относно определени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 32 975,80 лв. и начислени лихви за забава 24 929,03 лв. РА е издаден след проведена ревизия при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК и основният спор е обстоятелството дали при сумата 262000 лв., използвана за финансиране на дейността на едноличния търговец е с неустановен произход или е предоставена на заем от Илия Димитров Пиперов. Касационната инстанция е приела за законосъобразни и обосновани изводите на първата инстанция за недоказаност, след подробен анализ на множество ангажирани и събрани доказателства, на твърдението на ревизираното лице, че е получило спорната сума по договор за заем. С представеното към искането за отмяна писмени документи се установява, че с влязло в сила съдебно решение, по което е издаден и изпълнителен лист, Кръстю Стайков Кръстев, действащ като ЕТ"Славена-Кръстю Кръстев" е осъден да заплати на Илия Димитров Пиперов сумата 10000 лв. по частичен иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г., проф. д-р Живко Сталев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев, доц. д-р Валентина Попова, гл. ас. Ружа Иванова, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая представените писмени документи към искането за отмяна не са съществували към момента на постановяването на съдебния акт и в този смисъл не са били известни на страната, която ги представя. В искането за отмяна не е конкретизирано какво се цели да бъде установено с тези документи - обстоятелството, че е налице договор за заем или че е възникнал нов факт - осъждането на ЕТ"Славена-Кръстю Кръстев" да заплати сумата 10 000 лв., от който косвено да се обоснове извод, че е взета сума на заем. С оглед забраната за допускане на отмяна на влязло в сила съдебно решение поради настъпили нови факти след приключване на устните състезания по спора, следва да се приеме, че тези писмени документи не могат да бъдат приети като писмени доказателства за установяване на новонастъпилите факти, които пряко са отразени в тях и са настъпили с тяхното издаване. Тези писмени документи могат да бъдат разглеждане като новосъздадени доказателствени факти, които като косвено доказателство биха могли да послужат за установяване на правнорелевантни факти, обект на доказване в съдебното производство, приключило с влязло в сила съдебно решение. В производството по оспорване на РА административният съд е приел, че фактът на предоставяне на пари на заем не е доказан, респективно не е осъществен. Касационната инстанция не е констатирала нарушения или необоснованост при формиране на тези фактически констатации на първата инстанция. С влязло в сила решение по гражданскоправен спор, образуван по частичен иск, ревизираното лице е осъдено да заплати малка част от сумата, която то е твърдяло в данъчния процес, че е взело на заем именно от лицето, което го е осъдило. Следователно, за да е основателно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случая следва да се установи доколко новосъздадените писмени документи, представляващи доказателствени факти за установяване на релевантен за разрешения с влязло в сила съдебно решение факт, са от съществено значение за делото. От значение за отговорът на този въпрос е доколко силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд-Хасково, установяващо наличието на гражданско правоотношение по частичен иск, би могла да окаже влияние върху правилността на влязлото в сила съдебно решение по данъчния спор. Силата на пресъдено нещо е ограничена от субективна и обективна и субективна страна до страните по спора и предмета на спора. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, като ал. 2 разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо и спрямо наследниците на страните и техните правоприемници. Страни в данъчното правоотношение са държавата и данъчния субект. В ревизионното производство данъчният орган установява съществуването на това правоотношение в резултат, на което издава установителен данъчен акт, с който данъчното вземане се определя по основание и размер (ликвидност) и става изискуемост (поради предвиденото предварителна изпълнителна сила). В този установителен процес данъчната администрация е длъжна да установи всички релевантни за данъчното правоотношение факти, включително и да зачете влезли в сила съдебни решения по спорове, в които е участвал като страна ревизирания субект. Спрямо държавата би се разпростряла силата на пресъдено нещо, с която е установено, преди издаването на данъчния акт, срещу данъчния длъжник съществуването на гражданско правоотношение, обуславящо данъчното вземане на държавата. Това разпростиране следва от зависимостта на правното положение на държавата като данъчен кредитор от правното положение на данъчния длъжник. Държавата е в положение сходно на "конститутивен правоприемник на данъчния длъжник, защото черпи по силата на закона своето данъчно вземане от неговото правно положение. За това държавата не може да бъде в по-друго положение от данъчния длъжник спрямо силата на пресъдено нещо. Тя важи и спрямо нея." ("Сила на пресъдено нещо в гражданския процес" проф. Ж. Сталев, "Сиела", 2007 г., стр. 464). "Моментът на издаване на данъчния акт е същевременно моментът, от който насетне данъчният длъжник не е легитимиран да води с ефект спрямо държавата искови дела относно преюдициалните за данъчното облагане граждански правоотношения" (пак там, стр. 465). След установяване на данъчните задължения с влязъл в сила РА държавата има констатирано право, по отношение на което длъжникът й не може да й противопостави последващи правни действия или факти, които да го променят, включително и съдебен процес по гражданскоправен спор, така както праводателят не може да въздейства върху правното положение на правоприемника чрез процес, воден след правоприемството относно прехвърленото учредено право. За да се й противопостави в данъчното производство, решението по такъв процес, държавата трябва да била привлечена в като страна в него. Следователно неучастието на данъчната администрация като страна в гражданския спор, приключил с влязло в сила решение, след издаването на ревизионен акт и след постановяване на окончателно решение по спора относно неговата законосъобразност, е пречка по отношение на нея да се разпростре силата на пресъдено нещо на съдебното решение т. е. липсва задължение за зачитане на тази сила в спора относно законосъобразността на данъчния акт. Следователно съдебно решение по частичен осъдителен иск за сумата 10000 лв., чиято сила на пресъдено нещо не се разпростира и върху цялото гражданско правоотношение (договор за заем за сумата 262 000 лв.), постановено без участието на държавата, след приключване с влязло в сила съдебно решение на спор относно законосъобразност на РА, установяващ данъчни задължения в резултат и на непризнаване на съществуването на договор за заем в размер на 262 000 лв., не може да окаже съществено влияние върху изхода на делото, образувано по жалба срещу РА. Отмяната като извънинстанционен способ е допустима само в случаите, когато новите обстоятелства или доказателства имат съществено значение за делото, т. е. потенциално е възможно след отмяната на влязлото в сила съдебно решение спорът да бъде разрешен по друг начин, а не просто да бъде събрано още едно доказателство за твърденията на едната страна, които съдът е приел за недоказани. Ако такава възможност не е налице, не може да се приеме, че новопредставените, а в случая и новосъздадени документи, които могат да бъдат ценени само като доказателствени факти, имат съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Влязлото в сила съдебно решение по гражданскоправния спор, която в конкретния случай не се е и разпростира върху цялата сума по договора за заем, представлява само едно от множеството доказателства за установяване на един твърдян от данъчния субект факт и не може да бъде разглеждано като такова от съществено значение за делото. Тези мотиви са относими и към изпълнителния лист, представен с искането за отмяна, които са резултативни от наличието на спор пред Районен съд-Хасково, по който е постановено обсъжданото съдебно решение № 362/15.05.2013 г. по гр. д. 103/2013 г. Протоколът от съдебно заседание от 27.02.2013 г. по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд и отразените в него процесуални действия не представлява нито ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК спрямо влязлото в сила решение по адм. д. 9150/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Не е основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК и съдебно удостоверение от 12.02.2013 г. по гр. д. 103/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, което е представено като доказателство пред касационната инстанция и не е ново обстоятелство или доказателство. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна за неоснователно. Доводите в искането за недопускане на противоречиви съдебни решения също са неоснователни доколкото въобще не е наведено и не може да се обоснове наличието на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК поради различие между предмета и страните по двете влезли в сила съдебни решения. Относно разликата между силата на пресъдено нещо на решенията по гражданскоправни и административно правни спорове са относими и мотивите на Тълкувателно решение № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав