Решение № 3285 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез главен юрисконсулт Ненков, против Решение 4016 от 15.06.2022 г., постановено по адм. дело 6543/2021 г. по описа на Административен съд София - град с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден нейният административния акт оспорен пред съда, като законосъобразен. Иска присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Славчев в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Силвиан ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД), срещу Решение Ж-545 от 05.08.2020 г., на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е дала задължителни указания на жалбоподателя: 1. в седемдневен срок след получаване на решението да изготви и предостави на Силвиан ЕООД споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съгласно чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба 1 и мотивите на това решение за дължина на трасе от 250 м, намалена с 25 м; както и в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЧЕЗ Разпределение България АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че между подалото жалба до КЕВР Силвиан ЕООД и Роу Текс Ко ЕООД е сключен договор за наем на сграда Производствен складов обект, като именно наемателят на обекта - Роу Текс Ко ЕООД е ползвател на електрическа енергия и е титуляр на партидата за доставяната такава за обекта, отдаден под наем. Дружеството наемател е подало искане и е сключило договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, с който се предвижда допълнителна, присъединена мощност на включения към мрежата обект. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи и на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. При установената по делото фактическа обстановка съдът с обжалваното решение правилно е приел, че КЕВР се е произнесла извън правомощията си, определени в чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при липсата на надлежно установен спор между ползвател/клиент на мрежа и електроразпределително дружество. Обстоятелството, че собственикът следва да даде съгласие за подаване на искането за промяна на мощността не налага друг извод. В случая Силвиан ЕООД в жалбата си КЕВР твърди, че процедурата по присъединяване е проведена с негово съгласие. Всъщност дружеството изразява несъгласие с последиците от сключен договор за присъединяване, по който не е страна договорът е между дружеството Роу Текс Ко ЕООД, наемател на негова сграда и ЧЕЗ Разпределение България АД, което обстоятелство не основава право на жалба пред КЕВР. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че сочените в касационната жалба отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани при обсъждане на установените факти и правилно приложение на относимите правни норми от материалния закон. Ето защо обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да му се присъди такова в размер от 200 лева, определен при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,