Решение № 3011 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2010 г.

Решение № 3011 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Варненска област срещу решение № 38 от 24.02.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, втори състав по адм. д. № 680/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и евентуално неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване или евентуално за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Василка Стоянова Кирчева е подала писмено възражение, с което излага доводи за неоснователност на касационната жаба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Траката", землище на кв. Виница, община Варна, област Варненска. Заповедта е обжалвана по отношение предвиденото отреждане за имоти пл. № 524 и п. № 6212 по одобрения ПНИ. Съдът е отменил като незаконосъобразен акта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че неправилно за новообразуван имот пл. № 6212, възстановен на наследници на Стоян Петров Георгиев е предвидена площ от 457,95 кв. м. Съдът е приел, че към този имот следва да се присъединят и 201 кв. м., които неправилно са били предвидени за имот пл. № 524. За да стигне до този правен извод, съдът е преценил събраните по делото доказателства в това число и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е правилно При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с касационната жалба. На първо място неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение. В хода на производството пред първоинстанционния съд жалбоподателката се е легитимирала като наследник на бивш собственик, комуто е признато право на възстановяване в стари реални граници на имот, който попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В представеното решение на ПК, сега ОСЗ, гр. Варна изрично е отбелязано, че имотните граници на признатия за възстановяване имот ще се определят с плана на новообразуваните имоти. С последващо решение е допълнено решението, като имота изрично е идентифициран по кадастрален план от 1956 и по комбинирания кадастрален план на СО "Траката". Освен тези доказателства, които са достатъчни да обосноват процесуалната легитимация на жалбоподателката е представено съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е установена идентификацията на имота, признат за възстановяване в стари реални граници на наследници на Стоян Петров Георгиев. При всички тези доказателства, обосновано съдът е приел, че жалбоподателката е наследник на бивш собственик, комуто е възстановено право на собственост в стари реални граници на имот, която е разположен в територия обхващащата имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това качество, тя е от кръга на лицата по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за които се отреждат новообразувани имоти и е легитимирана да обжалва одобрения план на новообразуваните имоти при твърдените нарушения на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. По делото е безспорно установено, че за бившия ползвател е отреден имот с площ, която надвишава удостовереното му по надлежен ред правото на собственост. В същото време за наследниците на бившия собственик са отредени два новообразувани имота, чиято площ надвишава 250 кв. м, но не е включена частта от 201 кв. м, която неправилно е отредена за имота на ползвателя. Законосъобразен е правния извод на решаващият съд, че предвиденото отреждане противоречи на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, което е и основанието за отмяна на заповедта в оспорената част. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение