Решение № 165 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2008 г.

Решение № 165 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 от ГПК. С определение № 837 от 03.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № II-78 от 25.04.2008 г. по гр. д № 1130/2006 г. на Бургаски окръжен съд, потвърждаващо решение на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. И. и Д. П. И. искове за прогласяване на нищожност на нотариалното действие, поради липса на съгласие и противоречие със закона и за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба и за предаване на владение върху имот, представляващ апартамент № 2, гр. Б., ул. "С" № 19. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуално правни въпроси, а именно отказ да се спре гражданското производство до решаване на наказателно дело и противоречия в приетите по делото съдебно-графологически експертизи. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно процесуалния закон, поради това, че не се е съобразил с наличието на висящо наказателно производство и без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Моли се за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът не взима становище. В тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и определение № 160/28.1.2004 г. по гр. д. № 888/2003 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че при наличие на престъпни обстоятелства или друго дело, от което зависи решаването на гражданскоправния спор, обусловеното дело се спира. Практиката на ВКС е в смисъл, че следва да се изчака влизане в сила на решението или присъдата по обуславящото дело и едва тогава да се реши обусловеното дело. С атакуваното въззивно решение е изяснен въпросът за хода на наказателното дело, касаещо престъпления относно оспорения нотариален акт, но въпросът относно авторството на този акт не е изяснен, тъй като графологичните заключения са противоречиви. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно и незаконосъобразно въззивното решение, поради следното: В обжалваното въззивно решение е прието, че наследодателят на касаторите с договор за покупко-продажба е продал на А. М. процесния апартамент, а при извършване на нотариалните действия не е нарушен процесуалния закон. Нотариалното удостоверяване е извършено от компетентно лице в рамките на неговата материална и местна компетентност. Постигнато е съгласие от страните по клаузите на договора, същият е прочетен на страните при спазване на законовата форма и ред. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства и приети пет съдебно-графологически експертизи, може да се установи, че наследодателят на касаторите е подписал оспорения нотариален акт и е дал съгласието си за сделката. Съгласно процесуалния закон съдът основава решението си върху приетите по делото за установени обстоятелства и върху закона. Когато съдът обосновава решението си върху едни обстоятелства, а игнорира други, същият следва да се мотивира. Това означава, че съдът следва да формира свое вътрешно убеждение, като се съобрази с безспорни установени по делото факти, а не с вероятни възможности. Мотивите са неразделна част от решението и те обосновават диспозитива на решението. Когато съдът установи наличие на престъпни обстоятелства или на друго преюдициално дело, съгласно разпоредбите на процесуалния закон /чл. 182, ал. 1 б. б. "г" и "д" ГПК (отм.)следва да спре висящото пред него дело. Това е така, защото влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното от наказателния съд следва задължително да се вземе предвид от гражданския съд при решаване на последиците от деянието. При оспорване действителността на нотариални действия и на извършената сделка и при наличие на данни за извършено престъпление, гражданския съд следва да обоснове решението си като изходи от влязлата в сила присъда. Освен това пред съда следва по безспорен начин да се установи, че оспорения документ е автентичен и са спазени всички законови процедури. Наличието на вероятност един документ да изхожда от едно лице, не създава възможност за установяване на безспорност и за формиране на вътрешна воля, която да е обоснована. За да постанови обжалваното въззивно решение, Бургаския окръжен съд е приел, за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба, че наследодателят на ищците е прехвърлил процесния апартамент на ответника А срещу заплащане на договорената цена. При извършване на сделката е спазен процесуалния закон, нотариуса е установил самоличността на страните в нотариалното производство, прочел е акта и установил волята на страните да сключат сделката. Прието, е че нотариусът е материално и местно компетентен. Съдът е приел за безспорно установено, че наследодателя на касаторите е подписал атакувания нотариален акт, поради което е настъпил неговият вещно-транслативен ефект и ответника М е станал собственик на имота. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове за прогласяване на нищожност на нотариални действия, нотариален акт и за предаване на владението на имота от ответника, който го владее без правно основание е неоснователен, тъй като оспорения нотариален акт е автентичен-подписът на П. И. под всички документи, касаещи процесната сделка, изхождат от него, факт безспорно установен. При изповядване на сделката нотариусът е спазил процесуалния закон и неговите действия не са опорочени. Поради това сделката е валидна и действителна, и като такава е породила своя ефект. Ответникът А. М. е станал собственик и като такъв владее имота на правно основание. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.). Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства. По делото е представено удостоверение на Районна прокуратура - Б. изх. № 9871/09.02.2007 г., от което е видно, че досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК във вр. с чл. 311 НК и престъпление по чл. 311 от НК срещу неизвестен извършител за съставяне и ползване на документ с невярно съдържание-нотариален акт № 1* том I, н. д. № 155 от 2002 г., не е приключило. Следователно към момента на постановяване на съдебното решение от въззивния съд е било налице наказателно производство срещу неизвестен извършител, което не е преюдициално за изхода на гражданскоправния спор, поради което правилно производството по делото не е спряно. По делото са представени и приети една единична и четири тройни съдебно-графологически експертизи, от които не може да се установи по безспорен начин, че подписът, положен под оспорения нотариален акт е на П. И. Няколко вещи лица са изложили особено мнение, а от последната тройна съдебно-графологическа експертиза, се установява, че подписът под продавач не е положен от П. И. Въззивния съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, не е посочил защо възприема едната тройна съдебно-графологическа експертиза, от която се установява, че подписът е положен от П. И., а не обсъжда втората тройна съдебно-графологическа експертиза, от която е видно, че подписът не изхожда от него. С оглед на това разрешение на обуславящия изхода на делото въпрос, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК за извършване на нови съдопроизводствени действия-назначаване на нова независима графологическа експертиза, която да даде категоричен отговор относно автентичността на подписа на П. И. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.