Решение № 4144 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2011 г.

Решение № 4144 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15392/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Василев Куков, жив. в гр. Долна Оряховица, срещу решение № 403/18.10.2011 г. по адм. дело № 257/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № ЯЗ - 617/19.03.2010 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОД на МВР - Велико Търново, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Велико Търново, е приел за установено, че с оспорваната заповед законосъобразно е прекратено служебното правоотношение категория Е, III степен, на жалбоподателя Николай Василев Куков, техник в група "Техника", сектор "СОД", отдел "ООРП" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с местослужене РУ - Горна Оряховица на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 259, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/ и експертно решение № 13/12 от 19.01.2010 г. на ЦЕЛК при Медицински институт - МВР. В цитираното експертно решение на ЦЕЛК е посочено, че жалбоподателят е негоден техник СОД, има 75 % трайна неработоспособност вследствие на заболяването си - долно- спастична парапареза, може да изпълнява други дейности със спазване на противопоказанията на труд. Съставен е и е връчен на жалбоподателя протокол от 19.03.2011 г., от който е видно, че в ОД на МВР - Велико Търново няма подходяща незаета длъжност в рамките на притежаваната категория. Налице е правното основание по заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Спазено е и изискването на чл. 245, ал. 5 / предишна ал. 4/ от ЗМВР, респ. чл. 259, ал. 2 от ППЗМВР да няма вакантна подходяща длъжност. В случая заповедта е издадена повече от месец след ЕР на ЦЕЛК, но допуснатото нарушение на чл. 259, ал. 3 от ППЗМВР не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до ограничаване на процесуални права на оспорващия или накърняване на правата му като служител. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението, че не е взето предвид ЕР на ТЕЛК от 06.01.2010 г., което според касатора сочело, че бил годен да изпълнява задълженията си по служебното си правоотношения. ЕР на ТЕЛК от 06.01.2010 г. е издадено по повод отпуските по болест, които видно от ЕР са непрекъснат отпуск по болест от 02.12.2008 г. до 29.12.2009 г., като е оправдана и временна неработоспособност до 06.01.2010 г. В решението е вписана същата диагноза и 75 % трайна неработоспособност, както и че не може да изпълнява задълженията си като техник "СОД" в пълен обем. Съдържанието му не противоречи на цитираното в заповедта ЕР на ЦЕЛК, напротив от него е видно, че повече от една календарна година жалбоподателят не е изпълнявал задълженията си поради болест, довела до трайна неработоспособност. Както правилно е посочил АС, нормата на чл. 259, ал. 3 от ППЗМВР задължава ответника да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до месец от датата на издаване на решението на ЦЕЛК - МВР, без значение дали същото е обжалвано. Предвид изложеното по-късното влизане в сила на ЕР на ЦЕЛК поради обжалването по съдебен ред е без значение при преценка законосъобразността на атакуваната заповед. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС относно издаването на оспорената заповед два месеца след решението на ЦЕЛК, вместо до един месец, което в случая не е съществено административнопроизводствено нарушение. Едномесечният срок по чл. 259, ал. 3 от ППЗМВР не е преклузивен, а инструктивен, тъй като не погасява правомощието на административния орган да издаде заповедта с изтичането си. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.