Решение № 1873 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2012 г.

Решение № 1873 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) против решение № 5651 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 7237/2011 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е обявена нищожността на решение № 139 от 26.07.2011 г. по преписка № 269/2009 на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) са наложени принудителни административни мерки, като е предписано на Министъра на здравеопазването да преоцени практиката на органите на медицинската експертиза, като предприеме конкретни действия по изменение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, така че преосвидетелстването да може да се извършва преди края на валидността на предходното експертно решение и е определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. 30-дневен срок от връчването на решението, в който Министърът на здравеопазването да предприеме мерки за изпълнение на дадените му с решението предписания и да уведоми КЗД за изпълнението. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и като се реши делото по същество, да се отхвърли жалбата на Министъра на здравеопазването срещу горното решение на КЗД в част трета и четвърта от диспозитива. Ответникът по касационната жалба - министърът на здравеопазването, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Станка Радкова Еленкова - Божинова, редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Столична община, чрез директора на дирекция "Социални дейности" - СО, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Агенция за хората с увреждания, редовно призован, не се явява представител. Министерски съвет - редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. По същество, като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК и съобрази доводите, изтъкнати в касационната жалба, намира за установено следното: С решението на Административен съд София-град, в оспорената му част, е обявена нищожността на решение № 139 от 26.07.2011 г. по преписка № 269/2009 на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация са наложени принудителни административни мерки, като е предписано на Министъра на здравеопазването да преоцени практиката на органите на медицинската експертиза, като предприеме конкретни действия по изменение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, така че преосвидетелстването да може да се извършва преди края на валидността на предходното експертно решение и е определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. 30-дневен срок от връчването на решението, в който Министърът на здравеопазването да предприеме мерки за изпълнение на дадените му с решението предписания и да уведоми КЗД за изпълнението. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че волеизявлението на административния орган задължава адресата да извърши действия, които са извън негова компетентност - посоченият правилник е приет с акт на МС и подлежи на изменение от него и налага конкретно изискване за изменение на нормативен акт, чието съдържание може да бъде определяно само от компетентния да го постанови орган - МС. Изложени са съображения, че принудителната административна мярка, наложена на Министъра на здравеопазването, е с невъзможен предмет. Крайният извод на съда е, че решението, в оспорената част, е нищожно. Настоящата касационна инстанция не споделя съображенията в този смисъл на съда по същество. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминация "установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице". В съответствие с тази си компетентност, Комисията е установила нарушение на принципа на равно третиране, основано на признака "увреждане". Нарушението, което е установено, е резултат от непрецизната нормативна уредба в областта на медицинската експертиза, с оглед на което са дадени и съответните предписания. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. гласи, че принудителните административни мерки се прилагат "за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях". Комисията за защита от дискриминация, като орган, който по силата на закона е оправомощена да реши един правен спор - да установи, при спазване на определено състезателно производство, извършено ли е нарушение на принципа на равно третиране, и в съответствие с това да наложи предоставените й със закона мерки, е сторила точно това. В конкретния случай КЗД е установила нарушението, изпълнителното деяние и засегнатите лица. В резултат на това е наложила единствено законосъобразните мерки - предписала е на Министъра на здравеопазването да предприеме конкретни действия по изменение на Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, така че преосвидетелстването да се извършва преди края на валидността на предходното експертно решение. Следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за налагане на законодателно решение, което безспорно е извън компетентността както на Комисията, така и на съда. Факт е, че както приемането, така и изменението, респ. допълнението на процесния подзаконов нормативен акт, е от компетентността на Министерски съвет, следователно той е и органът, който може да предложи конкретните изменения и допълнения. Това е мотивирало административния съд да приеме, че предписаното от Комисията за защита от дискриминация може да бъде изтълкувано като задължение за внасяне на проект за изменение на нормативната уредба. Това тълкуване на предписанието е неправилно. В своето решение Комисията е приела за установено, че нормативната уредба в областта на медицинската експертиза и установената практика по приложението й, водят до непряка дискриминация по отношение на лица, които са в процедура на преосвидетелстване, основана на признака "увреждане", което е било основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Тъй като Министърът на здравеопазването действително няма компетентност да предложи проект за изменение на нормативната уредба - в съответствие с § 4 от ПЗР на Наредбата за експертизата на работоспособността, Министърът на здравеопазването издава указания по приложението й, както и издава указания по приложението на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (пар. 3 от ПЗР на същия), то предписанията следва да се разбират като такива по предприемането на нужните мерки, за да се извърши преоценка на практиката на органите на медицинската експертиза и да се създаде проект за нужните нормативни изменения, които като краен резултат ще доведат до равенство. Безспорно е, че обхватът и съдържанието на конкретните изменения в процесния Правилник са от изключителната компетентност на Министерския съвет, както и че за постигането на желания резултат са необходими действия от комплексен характер, но за създаването на проекта на измененията, следва да се приеме, че водеща е ролята на ресорния министър, а именно - Министърът на здравеопазването. По изложените съображения, предписаните мерки са в рамките на компетентността на Комисията и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на нищожността им. Като е приел противното Административен съд София-град е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази си част. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира за правилна констатацията на решаващия състав, който при проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е приел, че решение № 139 от 26.07.2011 г. по преписка № 269/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация е издадено в установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Наложените принудителни административни мерки по своя характер са на административна принуда и изискват обективна противоправност на констатирани нарушения на конкретни антидискриминационния норми. При наличието на констатираната в горното решение на КЗД непряка дискриминация, установена в резултат на непрецизната нормативна уредба на медицинската експертиза, при правилно прилагане разпоредбите на материалния закон Комисията е приложила цитираните мерки. Като се има предвид изложеното, решението на Административен съд София-град, в оспорената му част, следва да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Министъра на здравеопазването срещу решение № 139 от 26.07.2011 г. по преписка № 269/2009 на Комисията за защита от дискриминация в частта му по т. 3 и т. 4. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,