Решение № 5020 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2013 г.

Решение № 5020 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Зорница Захариева, против решение № 47 от 2.01.2013 г., постановено по адм. дело № 8470/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3130 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, в частта, с която е отказано финансово подпомагане на Ефраим Мустафов Халилов за кампания 2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) код АП 03 и код АП 07 в общ размер 11214,83 лв., и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Ефраим Мустафов Халилов, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-250- 6500/3130 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, в частта, с която по подадено от касационния ответник Ефраим Мустафов Халилов искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2011 г., направление "Биологично растениевъдство", е отказано финансово подпомагане по код АП 03 и код АП 07 в общ размер на 11214,83 лв. С решение № 47 от 02.01.2013 г. по адм. дело № 8470/2012 г. на Административен съд София - град е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е немотивиран. В конкретния случай се касаело за отказ за подпомагане по мярка 214 АЕП, поради което конкретните условия и изисквания за стопанисване на земи във връзка с посочената мярка били разписани в Наредба № 11 от 6.04.2009 г., като те зависели от различните видове дейности, за които земеделският производител е поел ангажимент по наредбата. Изискванията за подпомагане били разписани в глава IV към наредбата, а в чл. 26 - общите изисквания за поддържане на парцелите в цялото земеделско стопанство, доразвити в глава VI в отделните раздели. В оспореното писмо не било посочено кое тези изисквания на не е спазено. Това се отнасяло и за посочената т. 4 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 на АЕП, която предвиждала налагането на санкции за неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка АЕП, като в подточки били посочени отделните изисквания. В оспореното писмо обаче не било посочено по отношение на описаните БЗС-та кое изискване не е спазено. Затова не ставало ясно на какво основание е отказано подпомагане. Липсата на фактически установявания за издаване на оспорения акт представлявало и съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Освен това неправилно административният орган квалифицирал искането за подпомагане на дейността под код АП 03, вместо правилния АП 08. Това също съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определянето на кода. Първоинстанционният съд е приел също, че административният орган не бил установил наличието на фактическите обстоятелства за издаване на оспорения акт. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат фактически основния, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че липсва словесно описание на конкретната причина за всеки имот, поради която същият не е определен като допустима за подпомагане площ. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. В случая в колона 7 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо става ясно, че е отказано финансово подпомагане на касационния ответник за имоти 12156-51-5-1 и 12156-49-1-4 поради "неспазване на базови изисквания за направлението". За нито един от тях обаче не е посочено кои базови изисквания не са спазени нито като фактически, нито като правни основания. Вместо това в поясненията към колона 7 на таблицата е посочено: т. 4 "намаления при неспазване на базовите изисквания за съответните направления на мярка АЕП" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-87/9.02.2010 г., изменена със Заповед № РД-09-487/21.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Отново липсват фактически основания относно кои са неспазените базови изисквания. В т. 4 на методиката се съдържат различни изисквания, но не е ясно кое/и от тях не е спазено. Волята на административния орган не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, която документация е приложена към административната преписка. В тази връзка следва да се посочени, че в приложените протоколи за извършени проверки на място липсват констатации за неспазени изисквания. Не може да се сподели възражението на касатора за имот 12156-51-5-1, че отказа за финансово подпомагане било поради неспазване на посочено в касационната жалба изискване на Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 на АЕП. Това изискване, освен че касае само един имот, но и се сочи едва в съдебното производство. Нито в обжалвания административен акт, нито в документацията към него е посочено неизпълнение на това изискване. Тъй като не става ясно сред изложените в уведомителното писмо фактически и прави основания защо административния орган е отказал финансово подпомагане на касационния ответник, това не позволява да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Като е установил това нарушение на изискването за форма на административния акт и е отменил уведомителното писмо в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на административния съд и относно неправилното квалифициране от административния орган на искането за подпомагане под код АП 03. В тази връзка не се споделя оплакването на касатора, че касационният ответник сам бил заявил искане за подпомагане под този код. Искането за финансово подпомагане от касационния ответник по мярка 214 на АЕП е направено с "Приложение за кандидатстване по Агроекологични плащания 2011" на л. 215 - 222 от първоинстанционното дело. В него липсва твърдяното от касатора заявяване. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,