Решение № 4056 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2016 г.

Решение № 4056 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ОДОП/ - гр. П. при ЦУ НАП срещу Решение № 2595 от 18.12.2015 г. по адм. дело № 1819/2015 г. по описа на Административен съд П., Х състав. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на АС П., че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания именно за 2009 г., като твърди, че субсидиите се отнасят за 2010 г. и не попадат в изключението по § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2011 г./. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – И. О. О., действащ като [фирма], представлявана от адв. Самуилов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС П. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16000914000534-091-001 от 01.04.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с решение № 499 от 19.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта, в която за сумата от 45 015,12 лева на И. О. О. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6752, 26 лева ведно с прилежащите лихви за забава. Констатирано е, че лицето обработва наети земеделски земи. Във връзка с дейността от [фирма] са посочени приходи от финансиране на земеделското производство от ДФ "Земеделие" и от фонд "Тютюн" за 2011 г. в размер на 55663, 00 лева. При формиране на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване РЛ е намалило счетоводната печалба с посочената сума - съгласно справка № 1 на ГДД това са доходи за 2009 г. или предходни години, изплатени през 2011 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, освободени от облагане на основание § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ. Приходните органи са установили, че подпомагането не се отнася за период преди 2010 г., каквото е условието на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, доколкото данъчно-задълженото лице е получило през 2011 г. финансово подпомагане по подадено от него заявление за подпомагане на схема на НДТ за кампания 2010 г. Съдът е приел, че РА в посочената обжалвана част е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Формирал е извод за материална незаконосъобразност на РА в описаната част, като след анализ на цитираното писмо на ДФЗ ревизираното лице е получило субсидия по Схема за национални доплащания за тютюн, като тази схема е приложима за бенефициенти - земеделски производители, които са отглеждали тютюн през референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В този смисъл според съда е изпълнено изискването по § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, съответно по § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, като без значение е факта, че доплащането е извършено през 2011 г., доколкото продукцията тютюн касае референтния период 2007 г. - 2009 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. При постановяването му съдът е направил извод за материална незаконосъобразност на РА, който не съответства на установените фактически обстоятелства и поради това съдебният акт е необоснован и при неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ се облагат доходите на местни и чуждестранни физически лица, като облагаеми са всички доходи, получени от ДЗЛ през данъчната година с изключение на определените като необлагаеми от закона /чл. 12 от ЗДДФЛ/. Лицето е данъчно задължено по ЗДДФЛ, а за проверявания период е регистрирано като земеделски производител и осъществява дейност като тютюнопроизводител, поради което получените от това доходи подлежат на облагане. В случая спорът е за сумата от 45 015, 12 лв., изплатени през 2011 г. като субсидия и за данъчното третиране на сумата съобразно ЗДДФЛ с оглед отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ /в сила от 1.01.2010 г. /. Доходи от вида на декларираните от лицето субсидии и доплащания от производството на непреработена растителна и животинска продукция не са необлагаеми, а за тях се прилагат общите правила за облагане. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/11.02.2010 г. / съответно Наредба № 2 от 21.02.2011 г. /, право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година от референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ и продължават да извършват земеделска дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от същите наредби е посочено, че помощта по схемата за национални доплащания се изплаща на килограм, въз основа на средногодишното количество изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г. Когато земеделският производител не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн. В § 15 от ПЗР от ЗИДЗДДФЛ /в сила от 1.01.2011 г./ е предвидено, че доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, изплатени през 2010 г. под формата на субсидии, не се включват в облагаемия доход и не подлежат на облагане с данък, ако са за 2009 г. или предходни години. Аналогична е разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /в сила от 01.01.2012 г./. Основното изискване, което е и спорно в казуса, доколкото лицето отговаря на другите елементи на състава, е плащането да е за 2009 или по-ранна година. В случая получената сума през 2011 г. под формата на субсидия по Схема за национални доплащания за тютюн е за 2010 г., което се установява от приетите по делото писмени доказателства. Изплатената сума е във връзка със заявление за подпомагане на кампания 2010 г. Обстоятелството, че право на подпомагане по схемата за национални доплащания имат земеделски производители, които са отглеждали тютюн за референтен период 2007 – 2009 г. и изкупен и премиран по ЗТТИ и продължават да извършват земеделска дейност, не води до извод, че подпомагането се извършва за 2009 г., а е само предпоставка за формиране на фактическия състав, при който възниква право на подпомагане /чл. 3 от Наредба № 2/2010 г. и аналогичната разпоредба на Наредба № 2/2011 г./. В настоящия случай по категоричен начин е установено получаване на субсидията през 2011 г. за кампания 2010 г., за която е предоставено плащането. Посочените като референтни години 2007 – 2009 г. са единствено от значение като предпоставка и база за определяне субсидии за следващите години, за които лицето продължава извършване на земеделска дейност. В случая следователно не е спорно, че конкретната субсидия е отпусната по схема за национални доплащания за тютюн, необвързани с производството /чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/2010 г. /. Правото на субсидии от категорията на получените се формира при осъществяване на състава на чл. 3 от същата наредба, който изисква кандидатът да е земеделски стопанин, отглеждал тютюн за която и да е година от референтния период и да продължава тази дейност. Обсъжданата субсидия не е обвързана с производството за 2009 година или предходна година, а определянето на размера й е в зависимост от данните за изкупения тютюн чрез референтния период. За определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ при хипотезата на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ от значение е плащането за 2009 г. или предходната, извършено през 2010 г. В същия смисъл е и § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, съгласно която норма референтните години са отново 2009 г. или предходна, но плащането следва да е извършено през 2011 г. С оглед на това подпомагането по схемите за доплащане, необвързани с производството е за кампанията, за която са отпуснати т. е. за годината на заявлението, а не за 2009 г. и предходни, които се имат предвид в § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ. Начинът на изчисление размера на субсидията, въз основа на количеството изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г., предвиден в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., съответно Наредба № 2/11.02.2010 г., не води до извод, че доходът е за 2009 година или за предходни години. В този смисъл Решение № 11815 от 08.10.2014 г. по адм. дело № 16469/2013 г. по описа на Върховен административен съд, І отделение, Решение № 2013 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 1741/2016 г. по описа на Върховен административен съд, І отделение. Въз основа на гореизложеното, законосъобразно органът по приходите е определил дължимия данък по ЗДДФЛ като е включил субсидията като облагаем доход за периода на изплащането й. Формираният от АС П. извод в обратния смисъл е необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, което води до основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П.. С оглед на горното, решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА в оспорената му част. Във връзка с разноските: В полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1660 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение